Бай Добри седеше в полицейската кола на път за участъка и не можеше да осъзнае напълно всичко, което беше направил. Беше изпразнил пушката в гърдите на сина си, седна на един стол и го гледа с невиждащ поглед, докато не спря да мърда. После отиде до телефона и се обади в полицията и болницата.
Учудиха се на хладнокръвието, с което беше извършил убийството. Не беше пиян. Явно нещо много силно го беше ядосало, за да се стигне до този фатален край.
В управлението веднага го пое най-добрият следовател. Не искаха да губят време.
.....
„Работяга беше Добри. Дори когато се наложеше да остане някой след работа, не питаха много. Винаги беше готов. Но освен желание, той си разбираше от професията. И не се учудиха, когато го избраха за бригадир, щом старият се пенсионира. Нищо, че имаше по-стари работници от него. Новата длъжност не го промени. Остана си все така работлив и тих. След работа отиваше с колегите да изпият по една бира и се прибираше в къщи при младата си жена. С Екатерина се ожениха ...