„Морето е като любовта. Дори ти да си тръгнеш от него, то не си тръгва от теб. Знаеш ли защо се връщаш при него непрекъснато? Дава ти тишина, за да си чуеш отговорите. А любовта винаги е правилният отговор на всеки въпрос. Единственият правилен“.

Мария Лалева, „Живот в скалите“

Морето, някак си, ми напомня за това колко жадна съм за любов, всъщност.

Едно от "17 неща, които баща ми никога не успя да ми каже" гласи точно това (как винаги ще бъда жадна за любов).

Връщах се и си тръгвах; губех се, и се намирах само, за да се върна отново.

Такова беше... Морето винаги ме дърпаше към себе си.

И колкото, и да се губех и забравях; колкото, и да се давех понякога, толкова повече се приближавах към себе си.

Такава бях... Цялата изтъкана от Любов.

И морето винаги, винаги ми напомняше за това колко много съм влюбена, и колко много обичам, всъщност.

А ти, който ме четеш, знаеш ли кой си?

Искрено ваша,

Пътуващата (в търсене на себе си) рошла