Пустиня ли е това, което виждам сега пред себе си? Или е одеянието на моя нов Едем? Не знам. Знам само, че от тук нататък дълго време ще бродя сам сред пясъците на своя живот, съхранили праха на толкова много отминали години.
***
Иска ми се да имах още малко време, още мъничко, което да изживея с нея, но останаха само неосъществените копнежи. И дали няма да се изморя от бродене в самотната пустиня или ще се променя? Ще забравя ли тази, заради които съм се будил сутрин? След време ли ще разбера? Остава да чакам? Или да забравя?
Не знам. Знам само... че в пустинята човек броди самотен.