25 мая 2008 г., 13:05

Вечната и неповторимата

1.1K 0 2
1 мин за четене

Вечната и неповторимата


         Едва ли има човешко същество, което да не е усетило тръпката от голямата любов. Ако все пак се намери някой, който да отговори  – „такава няма”, ще му кажа – отвори си очите и сърцето, човече, тя е около теб и само чака да я  откриеш, за да те обгърне със силата на оная страст и жар, която ще те направи чист, възвишен, по детски наивен и добър.

         Голямата любов – вечната и неповторимата, появи ли се –  изведнъж изостря сетивата, настройва нежните струни  на душата за най-лиричната си песен. Нахлула като кипящ вулкан от пламенна страст, тя ни учи да преоткриваме света, да потръпваме от  допира на утринните слънчеви лъчи, да разбираме песента на птиците, да узнаем, че доброто е винаги с нас – когато и ние сме добри,  да повярваме, че можем – когато вярваме в силите и реалността на желанията си,  да търсим и намираме път в безпътни моменти,  да почувстваме, че животът е прекрасен – когато до нас е силно  приятелско рамо.

         Голямата любов – вечната и неповторимата – тя e тръпка и болка, доверие и себеотдаване,  тя е за силните и решителните. Откриеш ли я веднъж, трябва да си силен, за да я запазиш. Да си всеотдаен в чуствата и мислите си, да не изгаряш от съмнения и безсмислен страх,  да вярваш само в това, което казва сърцето ти.  

Разбираме всичко това, когато я загубим!  

Голямата любов – вечната и неповторимата, като кипящ вулкан нахлува в душата ни – може би за да я изпепели до край?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Обновенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...