Да пишеш е едно от най-самотните занимания на света...
Паулу Коелю, „Захир“
Да, определено беше самотно, но и адски неразбрано от повечето хора. А и не беше лесно да пишеш собствената си история, дори, и интерпретирана и описана под различен ъгъл, и мироглед.
Да, беше самотно изписването на всеки ред, на всяка дума дори, но самотни бяха и повечето от творбите ми.
Облегнах се на дивана и затворих очи. Опитвах се да мисля, но емоциите, чувствата, мислите ми и всичко в мен, беше толкова объркано, и разпиляно, че се чувствах изгубена.
Бях на ръба на бездна като само трябваше да реша дали да скоча в нея или не.
Всеки ден сме изправени пред някакъв избор, от който зависи животът ни или нечий друг живот...
(Е, добре, вложих малко повече драматизъм отколкото беше нужно, но така историята ми добива други и по - различни цветове).
Оставих мислите си да блуждаят наоколо.
Погледнах през прозореца и се загледах в галопиращите облаци. Навяваха ми толкова много спомени и ме отвеждаха в отминали време ...