Листата горяха в ръцете й, а с тях изгаряше и въздуха, който изпълваше стаята.
Почувства, че се задушава. Прималя й, а пръстите й се разтвориха неволно и горящите ръкописи паднаха на пода. По-нататък не помнеше нищо...
Когато отвори очи, се намираше в болнична стая и първото нещо, което почувства беше острата болка от множеството изгаряния по тялото си. Наближаваше време за визитация. По коридора се чуваха стъпки. Първа влезе медицинската сестра на отделението и когато видя будна пациентката си, се усмихна мило.
- Как е чувствате, госпожице Мелман?
Преди да даде някакъв отговор госпожица Мелман се замисли дълбоко. Това, че не се чувстваше добре бе очевидно, но тя искаше да осмисли нещо по-дълбоко вътре в самата нея, за да може да даде някакъв адекватен отговор. Помъчи се първо са приеме името си за свое. За миг го беше забравила. В стаята нямаше други пациенти освен нея, но въпреки това тя отговори на въпроса на медицинската сестра с обичаен въпрос:
- Какво се е случило?
- Къщата Ви из ...