(Разказ без куче)
Отдавна започна да ми се изяснява, че не съм си на мястото. Понятно е, че тук никой не си е на мястото и то е забележимо дори за самите присъстващи. Тук някъде трябваше да се появи и кучето, но то също липсва и аз не разбирам неговото значение. Обикновено около Коледа пристигат много усмивки, а после заминават някъде от другата страна на бариерата - една безкрайна процесия от пристигащи и заминаващи усмивки, от които аз нямам намерение да вземам интервю, нито да записвам в книгата на Гинес, не само поради обстоятелството, че не ползвам лекарства против пърхот, но и явно защото това няма нищо общо с цикъла на баронеса дьо Ланкто. Обикновено стоя зад прозореца и наблюдавам, тъй като ми е известно, като на всеки добросъвестен регистратор, че в близките няколко еона няма да се случи нищо съществено; много отдавна в зоната на здрача нищо не се случва (това е една зона с повишена концентрация от мълчания) и събитията се подреждат по посока поредното отдалечаване на служебна ...