ВКУС НА ЯГОДИ

Колелото се завъртя, повличайки със себе си отразения ми образ. Водата настръхна и приятната тръпка от докосването набразди повърхността ù. Сега всичко се задвижи и стана по-лесно за уплашената тишина. Само допреди секунда стояща вторачена и с искрено неразбиране, тя си бе пожелала това. Колелото направи втория си оборот, а водата все така настръхнала заоблизва дървената му повърхност.

- Не бягай! – извиках след нея – Все още те желая!

Тя се обърна и заби в сърцето ми дълбоките си очи. Косата ù сега изглеждаше влудяващо разрошена. Хаотично нападалите къдрици придаваха на изяшното ù лице особен сексапил. Отвори ягодовите си устни, но за пореден път замълча. Ароматът на ягоди се протегна и бързо обходи ъглите на воденицата. Краката ми се подкосиха от мисълта за вкуса на тези месести устни.

- Побързай! - едва доловимо прошепна и заговорнически ми намигна .

Знам какво предвещаваше тази игра, но сладката тръпка в слабините ми сега мислеше вместо мен. Беше свалила едната презрамка на ефирната си рокля. Изящното ù рамо нахално и вече освободено от задръжки сластно затанцува, подканяйки ме да го обсипя с грубите си ласки. Разумът ми губеше битката, парещата болка в слабините ми го бе повалила и обърнала жадния му поглед към изкусителката. Той навлажни устните си, затвори предателските си очи и зачака позора да воайорства.

Краката ми се раздвижиха. Направих първите крачки - малки, за да удължа сладката си агония. В този момент другата презрамка се свлече, освобождавайки и другото рамо. Езикът ù палаво обходи ягодовата сласт. Отметна главата си назад, а вените по съвършената ù шия издайнически потрепериха. Копнееше за страстта на звяра, готова да ù се отдаде, да бъде разкъсана, но да достигне върха.

Тишината, все така уплашена и неразбираща, но останала, за да изпълни молбата ми, постави стола под примката. 

-Поне този път бъди себе си – каза леко нацупено моята изкусителка.

Беше останала гола и вече дори не прикриваше възбудата си. Желаеше ме така силно, както и аз нея.

Качих се на стола и надянах примката на шията си. Парещата болка в слабините се бе изкачила в гърлото ми. Усещах тялото си напрегнато, наближаваше големия, истинския оргазъм. Погледнах към тишината, тя беше престанала да се опитва да разбере. Поставих пръста си на устните си и съзаклятнически ù се усмихнах.

Разклатих стола. В гърдите ми се надигна онзи незабравим трепет, сърцето ми лудо заби... наближаваше краят. Столът изтрополи под краката ми. Конвулсията премина през тялото ми, вече докосвах кожата ù. По устните ми се разля ягодова сладост, сърцето ми прескочи ритъма си и...

Въжето се скъса и се строполих на пода, Тишината се изкиска - най-после беше разбрала. Обърнах се и потърсих изкусителката си – беше си заминала! Това, което напомняше за нея, беше вкусът на ягоди по устните ми. Тишината застана над мен и приближи лицето си до моето. Дяволита усмивка открехна устните и и тя жадно ги впи в моите.

- Бива си те – прошепна в ухото ми и плъзна ръката си към отново тръпнешите ми слабини.