ВМЕСТО БЛАГОДАРНОСТ
Има на Балканския полуостров една малка страна. В нея ухае на рози и небето понякога е оранжево. Страната се нарича България и е моята родина. В нея честичко «ухае» и на мърша. И по-чувствителните усещат миризмата. Аз официално се водя към населението на тази страна. Но искам да ви разкажа за една друга, в която бягам, когато много ми замирише.
Тази страна се нарича Откровена. В нея гъмжи от приказни Алиси, Големи Бели Зайци, Незабравими и какви ли още не интересни същества. В тази страна има много положителни и малко отрицателни герои. Има един Романтик, дето като Дон Кихот се бори за оцеляването на явлението романтизъм в поезията, ама явно трябва още по-яростно да се бори, щото разни ми ти там омбрета почнаха много яко да му се пречкат из краката. А пък той знаете ли, че и мравка не може да стъпче? Е, как да мачка, щом не може?! Вместо това се бори! А за зет ми какво да ви кажа - псува като хамалин, щом не му изнася и го засегнат (мъж е все пак, простете му!), та затова е по-добре да внимавате с него, ама аз съм пристрастна (нали се сродихме наскоро и не мога да вървя против него заради сестричката). Затова е по-добре да не се влияете много от думите ми. Та докъде бях стигнала? А, има и един Ангар - Последният мохикан, дето все ни вади очите с родолюбието си и добре, че е той, та да измива срама от тях. И да ни изтърбушва от смях. Те много го правят, ама чет нямат ви казвам!... А една Белоснежка е все усмихната - чак очите и се смеят. За Незабравима не знам как да говоря - то самото и име казва всичко. Има и една друга много приказна героиня, но на нея от време на време не и понася явно климата и ту идва, ту се връща. Ама аз и нея много я харесвам.
Пинче е героинята, дето също много си я обичам. И вървя като пале след нея навсякъде. Ама го правя, щото Пинче си е Пинче - класа, майка! Рядка монета - като ония уникати, дето ги извадиха от Старосел преди време. И аз ходих да ги видя (нали живея наблизо!). Напуснах страната на чудесата и отскочих набързичко. Но се върнах отново в нея, защото там има една камина, дето много ме сгрява. Едно огнище, в което гори приказен огън. И Мая пази това огнище. Заедно с един Кумец и още няколко приказни героини със също толкова приказни имена. Огнището на ИЗРЕЧЕНИТЕ ОТКРОВЕНЦИ. И за другите герои също имам какво да кажа. Има един Ведрин, дето ми спира дъха. Но не му се сърдя за това - по-добре без дъх, отколкото с лош такъв. Там има още едно Буболече, една Романтична душица, една Етчи, Анета, Джейни,Деси, Злати, Меричка Попинз, котето Кити, Гери, Таничка, Здравчето, Маги х 2, Вероника, Катето, Ина, Даша, Галка Лунната Сянка (тя е малко като индианка - с три имена!). Има един Адамов и един Йорданов, дето много яко драскат по едни бели листове с едни приказни химикали, ама ми казаха да не ги закачам като са в такова състояние, че създавали тогава бисер след бисер. И един Ваньо има, ама не оня бат,Ваньо, ми един друг Ваньо, дето много обичал да посвещава разни работи на хората. Аз не съм го чела, ама така казаха сутринта на приказната фурна. Има и една Веси-Лина, и една Светланка, ама на нея по- и прилича да и викат Светлинка. Щото като пише и ти светва пред очите. Същинско фенерче е. И още много други има. Много, много...
В откровената страна има откровени хора. И на мен ми е добре сред тях. Добре ми е сред всичките приказни герои. Много останаха неспоменати, но се надявам да не ми се разсърдят, а да се намерят сред другите. Защото те са като тях и се сливат с добрината. А аз обичам всичките еднакво - и тези, дето се разпознаха, и онези, които винаги са ми писали мили думи в коментарите си. И всички ние живеем в една и съща страна - Откровена! То и това, дето го написах, стана като приказка, ама нали живея в приказна страна - няма как да пиша по друг начин, освен по приказен. Както всъщност пишат всички, които живеят в ОТКРОВЕНА. Е, сега разбрахте ли защо не искам да напускам тази приказна страна? Защото в нея получавам и мога да давам ОБИЧ! А извън нея тя много, ама много ми липсва... Щото лоши хора бол и всичките искат само едно - да мачкат, да тъпчат и газят. И ако могат- да се възползват. От каквото и да е, стига да е наготово. Дай им сеир и келепир. Ама аз пак ги изиграх и се върнах там, където ми е мястото! При приказните си герои. В къщата, отредена за мен в тази страна, аз донесох и прозорчето от малката си, бяла спретната къщурка в реалния ми свят, с две стрелчански маслодайни рози пред нея. И много обичам да гледам през него. То понякога е опушено и прашно, но аз виждам всичко. Защото широко отварям очите си. И виждам дори неща, дето са невидими за другите. Правя го и с очите, и със сърцето си. Научи ме една приказна Алиса с буен нрав. Тя ми е слабост и съм леко пристрастена към нея. Ама дано ми простите.
А аз за компенсация ще ви дам да погледате през прозорчето ми с широко отворените си очи.
За да видите през него... сърцето ми.
© Дарина Дечева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Леле, колко е хубаво!!!Пу, пу ,пу, да не са ни уруки!!! На всичките и на теб Дар-че!!! Приказна е тази страна и аз така я усещам. А за тези, които...ни мътят водата в реката ще напиша едно лекинко фейлетонченце. Така че ги украсим, та знаели се?! По опис...или ще влизат в релсите или ще им правим шест години растрел с бонбони "Пияни вишни" и който издържи ще има награда; Последно предупреждение за изселване в Китай! Прегръщам те!!!
-
"Откровена"-та я знам -
също наминавам там.
Има там и едно Дарче -
много миличко другарче!
Всички в таз страна обича,
с нежни думи ги нарича,
и така ще ги разхвали,
че не биха се познали!
Дарчето ще ви посрещне
със усмивка на лицето,
а пък стиховете пише -
не с ръцете, а с сърцето!
-
Обичаме те Дари .. много силно и много истински ...
Поздрав!!!
Благодаря -
Дарче, никога не напускай тази приказна страна!
Остани близо до огнището, защото искриците не изгарят - а само сгряват ръцете ти - с приятелска обич!
Усмивки!
-
Сладуранке,не ти се обидих,нито засегнах!Просто си помислих,че си намерила нещо много странно в мен,което не е присъщо за хората от нашият век.Ето например,аз много и за всичко се извинявам.В училище всички ми обясняваха,че не бива да съм толкова лбезна и добра ми казваха,че определено не живея в 21ви век,защото хората в този век са всичко друго,но не и толкова добри!
-
Скъпа, Дари! Ти не ме знаеш, но аз те познавам чрез стиховете и коментарите ти. Нямаше как да не забележа таланта ти и още повече -обичта и добронамереността, които бликат от чувствителната ти, поетична душа! Прекрасно е, че си тук!
-
Аз просто.....ще помълча....и ще благоговея пред това чувство, което се лее от сърцето и всяка твоя дума....ЛЮБОВ!!!!
-
Днес това е първото нещо, което прочетох тук и сега съм ухилена до уши Така е, защото прочетох тази твоя приказка и защото героите в нея са наистина прекрасни!!! С някои от тях се познавам лично и се надявам скоро да се запозная и с останалите от вас! А ти Даре, имаш едно голямо сърце!!! Поздрави на всички вас и запазете детското винаги в душите и сърцата си!
-
Хубав разказ, интересна е тази страна, приказен е този свят ...
Всяко място може да бъде прекрасно, щом си сред приятели.
А когато носиш душа и сърце отворени за света - летиш ...
Поздрав и усмивка. -
Аз съм един от "неспоменатите", дето се намериха сред "другите". Почувствах се обичан, без да видя и една буква от името си употребена на точното място. Какви чудеса стават!
Благодаря ти неспоменато и незапознато!
Леле, къде съм бил досега!! Колко време съм изгубил.
Пази се, Дарче, ще те търся всеки път, когато мерна сянка от компютър пред себе си! Не че съм чак такъв досадник... но понякога ми иде да съм доста Откровен. -
Мила,сега на "индианката" ли да се прекръстя?Какво точно те наведе на тази мисъл,с трите имена и индианското в тях/мен?Много интересно ми стана....Много,ама страшно много ти Благодаря,че и мен си вмъкнала в този прекрасен разказ.За пръв път някой пише произведение,в което и аз ъм опомената!Благодаря ти от сърце!
Прегръщам те! -
След силните думи(не че познавам слаби се мълчи!!!
Само че в този случай аз ще поговоря малко...
Ще поговоря грубо,житейски,мъжки и искрено!
Никога не съм предполагал,че някога ще напусна собствения си "приказен" свят,пълен с демони,кошмари и самота.Никога не съм мечтал да споделям,защото Вярвах,че е невъзможно!
...сега вярвам в чудеса.И в хора!
Вярвам,че всички кибритопродавачки не умират.Знам,че вещиците са безсилни(беззъби също).Убеден съм в реалността на приказките!
А всички вие сте зрънцата истина!
Нищо друго няма значение...
Само вие!
...и красотата на думите! -
След като веднъж си я посетила и имаш нужда от нея, няма как да не останеш Дари, радвам се заедно с теб, че погледна отвисоко на анонимната простотия. Живеем само един живот и заради съществуващи ниски създания не си струва! Та простотията и злобата не заслужава дори и с половин око да се погледне, камо ли да се вторачваме в нея.
Прегръщам те, Дари и те поздравявам за излезналия от сърцето ти разказ! -
Виждам го сърчицето ти, Дари,
с много обич то ме пали!
Поздравчета!!! -
Ние го видяхме, мила!
Прекрасна си!
Прегръщам те! -
"Има един Романтик, дето като Дон Кихот се бори за оцеляването на романтизма като явление в поезията, ама явно трябва още по-яросно да се бори, щото разни ми ти там омбрета почнаха много яко да му се пречкат из краката. А пък той знаете ли, че и мравка не може да стъпче? Е, как да мачка, щом не може?! Вместо това се бори!"
Ех, Дари!!! Как си ме описала, че се изчервих чак. Не съм света вода и аз ненапита. Защото и аз, ако се разлютя... Но все още вярвам в доброто и гледам да е така, тихо и кротко.
Аз погледнах през прозорчето и видях сърцето ти. Пълно с добрина и обич.
Радвам се искренно на тази приказка!!! Радвам се, че си тук в сайта!!!
Поздрави!!! -
ти цялата си ОБИЧ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Изпращам ти много усмивки мило момиче!