ВМЕСТО БЛАГОДАРНОСТ

Има на Балканския полуостров една малка страна. В нея ухае на рози и небето понякога е оранжево. Страната се нарича България и е моята родина. В нея честичко «ухае» и на мърша. И по-чувствителните усещат миризмата. Аз официално се водя към населението на тази страна. Но искам да ви разкажа за една друга, в която бягам, когато много ми замирише.

Тази страна се нарича Откровена. В нея гъмжи от приказни Алиси, Големи Бели Зайци, Незабравими и какви ли още не интересни същества. В тази страна има много положителни и малко отрицателни герои. Има един Романтик, дето като Дон Кихот се бори за оцеляването на явлението романтизъм в поезията, ама явно трябва още по-яростно да се бори, щото разни ми ти там омбрета почнаха много яко да му се пречкат из краката. А пък той знаете ли, че и мравка не може да стъпче? Е, как да мачка, щом не може?! Вместо това се бори! А за зет ми какво да ви кажа - псува като хамалин, щом не му изнася и го засегнат (мъж е все пак, простете му!), та затова е по-добре да внимавате с него, ама аз съм пристрастна (нали се сродихме наскоро и не мога да вървя против него заради сестричката). Затова е по-добре да не се влияете много от думите ми. Та докъде бях стигнала? А, има и един Ангар - Последният мохикан, дето все ни вади очите с родолюбието си и добре, че е той, та да измива срама от тях. И да ни изтърбушва от смях. Те много го правят, ама чет нямат ви казвам!... А една Белоснежка е все усмихната - чак очите и се смеят. За Незабравима не знам как да говоря - то самото и име казва всичко. Има и една друга много приказна героиня, но на нея от време на време не и понася явно климата и ту идва, ту се връща. Ама аз и нея много я харесвам.

Пинче е героинята, дето също много си я обичам. И вървя като пале след нея навсякъде. Ама го правя, щото Пинче си е Пинче - класа, майка! Рядка монета - като ония уникати, дето ги извадиха от Старосел преди време. И аз ходих да ги видя (нали живея наблизо!). Напуснах страната на чудесата и отскочих набързичко. Но се върнах отново в нея, защото там има една камина, дето много ме сгрява. Едно огнище, в което гори приказен огън. И Мая пази това огнище. Заедно с един Кумец и още няколко приказни героини със също толкова приказни имена. Огнището на ИЗРЕЧЕНИТЕ ОТКРОВЕНЦИ. И за другите герои също имам какво да кажа. Има един Ведрин, дето ми спира дъха. Но не му се сърдя за това - по-добре без дъх, отколкото с лош такъв. Там има още едно Буболече, една Романтична душица, една Етчи, Анета, Джейни,Деси, Злати, Меричка Попинз, котето Кити, Гери, Таничка, Здравчето, Маги х 2, Вероника, Катето, Ина, Даша, Галка Лунната Сянка (тя е малко като индианка - с три имена!). Има един Адамов и един Йорданов, дето много яко драскат по едни бели листове с едни приказни химикали, ама ми казаха да не ги закачам като са в такова състояние, че създавали тогава бисер след бисер. И един Ваньо има, ама не оня бат,Ваньо, ми един друг Ваньо, дето много обичал да посвещава разни работи на хората. Аз не съм го чела, ама така казаха сутринта на приказната фурна. Има и една Веси-Лина, и една Светланка, ама на нея по- и прилича да и викат Светлинка. Щото като пише и ти светва пред очите. Същинско фенерче е. И още много други има. Много, много...

В откровената страна има откровени хора. И на мен ми е добре сред тях. Добре ми е сред всичките приказни герои. Много останаха неспоменати, но се надявам да не ми се разсърдят, а да се намерят сред другите. Защото те са като тях и се сливат с добрината. А аз обичам всичките еднакво - и тези, дето се разпознаха, и онези, които винаги са ми писали мили думи в коментарите си. И всички ние живеем в една и съща страна - Откровена! То и това, дето го написах, стана като приказка, ама нали живея в приказна страна - няма как да пиша по друг начин, освен по приказен. Както всъщност пишат всички, които живеят в ОТКРОВЕНА. Е, сега разбрахте ли защо не искам да напускам тази приказна страна? Защото в нея получавам и мога да давам ОБИЧ! А извън нея тя много, ама много ми липсва... Щото лоши хора бол и всичките искат само едно - да мачкат, да тъпчат и газят. И ако могат- да се възползват. От каквото и да е, стига да е наготово. Дай им сеир и келепир. Ама аз пак ги изиграх и се върнах там, където ми е мястото! При приказните си герои. В къщата, отредена за мен в тази страна, аз донесох и прозорчето от малката си, бяла спретната къщурка в реалния ми свят, с две стрелчански маслодайни рози пред нея. И много обичам да гледам през него. То понякога е опушено и прашно, но аз виждам всичко. Защото широко отварям очите си. И виждам дори неща, дето са невидими за другите. Правя го и с очите, и със сърцето си. Научи ме една приказна Алиса с буен нрав. Тя ми е слабост и съм леко пристрастена към нея. Ама дано ми простите.

А аз за компенсация ще ви дам да погледате през прозорчето ми с широко отворените си очи.

За да видите през него... сърцето ми.