Цветомир Цанев
Водачът
„Здесь вам не равнина,
здесь климат иной...”
Владимир Висоцки „Верешина”
I.
Изглежда звънът на телефона е танцувал из главата ми, доста преди съзнанието да се разбуди, до степен да разбере източника на дразнение и да издаде съответните двигателни команди. Естествено всичко пада на пода, докато слепешката се опитвам да заглуша копеленцето, естествено не успявам да го сторя навреме и налудничавата мелодия продължи да стърже, а е 5:30 сутринта. Събота, направо не е истина!
Брат ми в просъница изговаря нещо докато се опитвам да вкарам всичките си крака в един крачол. Явно и той го е удрял на живот, защото бързо заспива със здравия сън на децата и късните гуляйджии. В кухнята компания ми правят само ТВ телешоп и малките черни неизтребими приятелчета, хлебарчиците мили. Добре поне, че багажът ми е готов от предишната вечер. Докато предъвквам блудкавата каша (не ме питайте защо толкова често набивам овесена каша, нямам смислен отговор), поглеждам към часовника, сещам се ...