28 дек. 2008 г., 08:57

Време

1.5K 0 1
1 мин за четене

Колкото и време да минава, часовникът остава застинал на отровнозелената, полуразбита стена. Понякога ми се иска да можеше някой да ми подаде ръка, но ръката ми, макар и с бледа кожа, светеща в тъмното като фар, да се губеше в черната стая. Оставаше ми само да стоя до разбития перваз и да гледам окъпания в светлини град, в който живота никога не спираше.

            А ти беше далеч. Или това бя аз? Застанала в самотната къща, лежаща на прашния под. И всичко беше празно. Дъхът ми отекваше като ехо в стените, удряшше се в тях и се връщаше. Стъпките ми звучаха като дъжд по горещ асфалт, онзи същият, по който бягахме боси през лятото. Хората се питаха как бих издържала без храна и без вода толкова време, или не се питаха – може би бяха забравили за съществуването ми, както забравяха за съществуването на смачканите автобусни билетчета веднага, щом ги намачкаха и ги пъхнеха в топчите джобове на зимните си дрехи. Но ти беше тъй далеч, и аз се опитвах да отброявам секундите до завръщането ти. Толкова трудно, след като часовникът отдавна не работеше...

            Чаках безброй безсънни нощи до телефона, взирах се в него и печално примигвах с разтреперани от студа очи. Усещах как тишината се просмуква през кожата ми, и как светлините на града бавно умират, без  да изгасват. Как можеше нещо толкова бездушно да продължава да живее? Как можеше нещо без значение да не умира? А какво стана със значимите неща? Моята лодка на любовта сякаш някак си отплава надалеч в пресушеното езеро, изгубила котва. Или котвата бях аз, не знам.

            Колкото и време да минава, часовникът остава застинал на отровнозелената, полуразбита стена. Времето бе спряло, но кажи ми, защо продължавам да те чакам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...