Понеделник ставаше винаги в 6 ч, дори да не беше на смяна. Графикът на цялата седмица бе запълнен и той го следеше стриктно. Обичаше работата си и я изпълняваше с удоволствието на работохолик. Пристигаше първи. Цял ден оправяше проблемите, предизвикани през изминалите Дни. Тръгваше си последен. Държеше отчет за всяка дейност и търсеше сметка от отговорните. Това му донесе няколко бели косъма и прозвището „дребнав сухар“ .Най-много се натягаше Вторник. Като по-наперен брат, осъзнаващ преимуществата си, той често не се съобразяваше дали Понеделник може да го чуе . Красивите черти на лицето му се загрозяваха всеки път, когато пръскаше злобата си в думи срещу Понеделник. Всички знаеха, че го прави за да впечатли Сряда. Красива и лекомислена, Сряда се смееше на злобните нападки. Кокетно пърхаше с мигли всеки път, когато някой я заговореше и рядко се захващаше с много работа, затова често беше свободна за забавления. Четвъртък беше по-сериозен и не харесваше злобните шеги на Вторник, но и не му влизаха в работата. Той имаше срокове за гонене и обикновено се нагърбваше със всичко, защото нямаше доверие на Петък. Никой не можеше да го обвини за това, разбира се. Петък беше най-несериозен от всички. Вечно бързащ да си ходи, вечно оплакващ се от натрупаната работа, която хората оставяха за последния ден, той по-скоро претупваше нещата и още преди свършека на работното време се запътваше към някое приключение със Събота. Събота и Петък бяха неразделни. Техни бяха купоните, техни бяха екскурзиите, почивките, скоковете с бънджи, театрите и дискотеките. Тайно всички им завиждаха, но никой не смееше да го сподели с останалите.
Една сутрин Понеделник свика спешна среща. Говореше за проблема от несериозността им. Нахока ги. Опита да ги стегне.
- Защо, нали обичаш да го правиш - Вторник изви вежди в ехидна дъга - По цял ден оформяш графици, чертаеш. Сигурно ти се събира слюнка от удоволствие да оправяш цялата бъркотия, насъбрана до Неделя. Като чу името си, Неделя се обърна към гласа. Вторник отмерваше секундите с крак по пода. Мускулите на ръцете му се оформяха под тясната риза. Това не остана незабелязано от Сряда и тя усилено започна да трепка с мигли за да прогони залялата я червенина. Понеделник седеше невъзмутим на стола си. Сърцето на Неделя прескочи удар. Кожата му изглеждаше още по-бяла на фона на тъмните къдрици. Колко ли меки бяха тези къдрици? Неделя нямаше представя, но понякога си представяше, че на допир биха наподобявали коприна. Очите му бяха по-сини от всякога. Питаше се как ли ще изглеждат, ако погледите им се срещнат. Но Понеделник нямаше време да се занимава с Неделя - за него тя бе най- несериозната от всички, а той не обичаше несериозни неща.
- Не мога всичко аз да върша- започна Понеделник- постарайте се малко! Какво ще ви стане, ако си планирате задачите?
- Да бе! Искаш и нас ли да намразят?
Сряда се изсмя в шепа. Останалите се спогледаха- всеки бе замръзнал на мястото си. Вторник беше арогантен, да и Понеделник досаждаше на всички с придирчивостта си, наистина, но това беше тайна. Негласно споразумение да си мълчат.
- Кой да ви мрази…
Вторник захвърли стола, на който седеше до момента и като хищно животно започна да се разхожда в стаята. Смехът му бе сух. Преди Четвъртък да успее да се намеси, отровните му думи вече бяха пуснати.
- Хората! Хората!! Че кой друг?! Сериозно, Понеделник, не знаеше ли?! Хората те мразят! И с право, ако питаш мен! Ти си досадника, който им натяква да работят. Ти си гадняра, който им поставя срокове. И най-вече,ти си този, който им навира в носовете колко са НЕСЕРИОЗНИ! Стига, Понеделник, събуди се! Хората те мразят! Не… Всички те мразят!
Вторник се огледа победоносно и вдигна ръце.
-Искаш да ми кажеш, че не го знаеше?
Понеделник беше блед като призрак.Една дълга минута се взираше във Вторник. Стана от стола и тръгна към вратата. Когато натисна дръжката се поколеба, обърна се. Огледа всички в стаята. Погледите им бяха вперени в него.И той прочете истината. Студенина изпъни гърдите му.
- Извинете ме...
Затвори вратата след себе си.
Неделя си пое рязко въздух. За първи път срещна очите му. В тях плуваха кристалчета.
© Криста Все права защищены