"Дали да се обадя?" - питаше се гласно Иван. Отдавна скъсаха с връзката си, но той все още мислеше за Мая. Тя го изостави. Отиде с първия му приятел, Павката. Как можа да направи това? Явно, не го е обичала истински! А първата ù дума беше: ”Обичам те, любов моя.” И така винаги, когато се срещнеха, когато се целуваха, когато правеха любов. Той, в повечето случаи, се въздържаше да казва, че я обича. Знаеше, че любовта не се казва, а се доказва. И Иван я доказваше със своята нежност, със своето внимание към нея. Обичаше без повод и с повод да ù прави изненади. Подаряваше ù красиви аксесоари за нейните тоалети. Водеше я на приеми, на разходки в планината и почивка на море. Веднъж, когато бяха на Златните пясъци, тя се загуби и той дълго я търси. Намери я в нощния бар. До нея седеше красив, млад мъж с отлична атлетическа фигура, а тя го гледаше с изпитателен поглед и си допиваше водката в чашата. Той, другият, я гледаше и когато протегна ръка да я докосне, Иван се приближи и го хана за ръка ...