Вярата

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

                   Христо Ботев

Още от зората на човешкия род, всеки волно или неволно е наблюдавал и опознавал необяснимото многообразие на околната среда. Наблюдавал е Слънцето и облаците денем и Месеца и звездите нощем. Опознал е гнева на небесата с мълниите в бурята и синята усмивка на лазура с чудната дъга. И замисляйки се – понеже е човек, смътно и неясно е разбрал, че нищо в този свят не се случва случайно. Че над него, над всичко, дори над небето има някаква необяснима висша сила, която налага своя порядък и чрез него определя: кое, кога, какво, как и защо. Това вечно и непоколебимо човешко убеждение е Вярата. 

Тя не е чувство, не е мисъл, а Зов от Вселенския Разум към човека. Тънката нишка – първата и последна несъзнателна връзка с Мирозданието, която ни е извела на върха в животинския свят и която трябва да следваме неотклонно и непоколебимо. Ако тя се скъса, ще се върнем назад и отново ще станем безсъзнателни животни – част от  околната природна среда.