До всички предатели, "съюзници" и 'приятели", спасители, месии, повярвали си прекалено, че овцата вълка ще надвие: ние истинските внуци на Курт Кубрат сме още живи и сме тук, където и да отидем зова на кръвта ще ни повика и ние ще се съберем, тогава когато Вълкът се събуди, единаците ще станат глутница, за дългоочакван лов. Ние сме малко, но всеки от нас е равен на хиляди от вас.  А и колко вълка нападат стадо овце? Защото вие сте овце, нищо че сте се загърнали във вълчи кожи. Но нашият нюх ни показва кои сте, къде сте, няма къде да се скриете. 

Ние сме навсякъде и никъде. Ние сме в миналото, в настоящето и в бъдещето, свързва ни Заветът на вълка. Ние сме обикновенни хора. Ние нямаме партия, ние нямаме лидер, води ни вълчата кръв. Вместо оръжие имаме зъби, избивани, чупени, вадени с керпеден, но по-остри от всяко острие ковано някога и по-здрави от титан,  вместо бронежилетки - кожи, бичувани,  драни, разкъсвани на парчета векове наред, но кърпени с парчета от падналите братя и сестри, не кожи,  а броня непробиваема, братска. Ние не се предаваме, ние нямаме милост, ние изтребваме. Вие ни познавате, считате ни за наивни безобидни. Вие сте овце във вълци кожи, но ние вълци в овчи кожи. Внимавайте! 

Ние сме в покой, Големият лов  по план, по древния вълчи  календар е далеч. Ние го наричаме лов, вие клане, геноцид, чума, тъмни векове. Тогава царства законът на вълка: равенството замества вашите социални права и свободи, нашето спазване на йерархия и уважение - вашите либерални общества на разврат, многоженство, содомия, педофилия и педерастия. Алфа вълчицата е една, алфа вълкьт - един. Алфа носят отговорност за всеки и всичко, те са най-добрите от най-добрите, архистратези, Олимп, олицетворение на съвършенството,  светлината, справедливлстта. Те заменят вашите клоуни президенти педерасти и герантофили. Вашите псевдовойнички изгасват и идват титаничните двубоин, един на един, честни. Могъщите братя се бият без смърт, но със сила и слава, равна на двеста ваши войнички. 

Такъв е закона, древния многовековен, хилядолетен закон на равновесието. Хиляди ваши за един наш. 

Един век ние ловуваме и царуваме, хиляда години вие.  На древен език, на вечната паметна волфрамова плоча с рядък диамант е написан Заветът на вълка. 

"Огладнееш ли - ловувай, не върти опашка пред овните. 

За свой водач признавай само равни, брат вълк, и сестра вълчица, но тези които и в най-мразовитите виелици и снегове не губят следата и никой  от глутницата не познава що е то глад. Тези които са надвили в честен двубой всеки вълк и всяка вълчица. Тези, които не са се полакомили да вкусят кръвта на победения, а проявяват справедливост. Тези, които могат и раждат вълчета и се грижат за тях строго, но и с ласка. 

И тези, които няма да отидат при тлъстия овен и вместо да му прегризат гръкляна, те седнат , предадат ви и ви хвърлят на заколение. 

Помни, цени, спазвай и предавай. Казах!!!"

Такъв е Законът на Вълка. Нарушите ли го, и...

Събудите ли без време древният гняв на Вълка, нашият баща Кубрат, вълчата кръв закипява в смес от сяра и огън, вашата миризма на миринос и лой ви пречи да я надушите, но тя клокочи към всеки от нас, призовава ни и няма да остане жив никой от вас. 

Вие царувате, но ние сме вълците. Решим ли, ще ви издавим до крак. Но такъв е закона. След векове на мрак идва светлината, и затова е ценна, обичана и чакана, защото е кратка. Но... никога не забравяйте:

Ние сме вълчия народ, а вълците давят!