Скитам се по улиците. Стискам здраво кожения си портфейл и се опитвам да си поема въздух. Морният летен задух натежава в гърдите ми като разтопено олово. Капките пот се стичат като балсам по челото ми. Стъпвам бос по асфалта и сякаш не усещам парещите езици, които ги докосват бавно и нежно, но същевремнно грубо като бръснач. Слънцето продължава да пече и слънчогледите го следват мирно и кротко, както аз следвам звуците на тази лятна любов. Неспиращите хорски погледи зяпат в мен втренчено, сякаш съм някакво зимно чудо по средата на тази лятна изпълнена с цветове картина. Но цялото това прекрасно усещане не може да се мери с тази лятна изгаряща тялото ми любов. Тя ме изпепелява, но едновременно с това ме прави щастлив. Чувството, което ме унищожава, но и ме гради бавно и монотонно, както изгарящото слънце се показва на хоризонта в ранните зори на деня... ах, тази лятна любов!