Тиха музика, последната цигара и син мрак. Бах. Йохан Себастиан Бах. И много цигарен дим. Преди беше лек джаз и много цигарен дим. Всъщност, значение няма. Скоро и димът ще си отиде.
- Имаш ли цигара?
Смутено мълчание
- Имам ли цигара?
Неохотно потупване по джобовете на току-що изпраните ми джинси
- Значи нямаш цигара.
Секунди за размисъл
- Не се нуждаеш от цигара.
Бързо притичване до другата стая.
- Колко хубаво е да забравиш някъде нещо и да се сетиш за него точно когато ти трябва.
Стана ми гузно на съвестта. Разбрах какво съм казала и си спомних за всички пъти, когато някой се е сещал за мен, само когато му потрябва нещо. Горката цигара, сигурно и е много тежко.
После замръзнах. ...