Беше сутрин - пропита в прохлада. Във въздуха се носеше ухание на дъжд. Обвита в мека топлина, стоях и очаквах прилива. Небето се разля! Обсипа своята земя. Чувах капки да падат, като поройна вълна! Те обсипаха трева, поля, листа на дървета! Дървени корита започнаха да изливат вода, все по-тактично върху земята! Полу-светло небе се озари от жарки проблясъци. Тишина, озвучена от шепот на дъжда - бе прорязана от гръм! Гръм, така - силен, докосна се в мое сърце. Нещо необичайно се чувстваше... Сякаш Господ бе сърдит на наши, непреклонни глави! Сякаш говореше... Чувствах как нещо му тежи... Питах се: ,, Дали няма с някого да ни раздели?! “                                                                След няколко дни, уви - скръбна вест ни навести и остави ни да скърбим! Кралят на попа - Майкъл Джексън си отиде... Тръгна си от този свят - завинаги...                                             - Майкъл, ще помним вечно, глас и творчество! Ще живееш чрез музика! Ти изпълни своя задача на земята да влезеш в сърца на хора по света, и да оставиш в тях, трайна следа! Обичаме те - знай това! Дано чувстваш наша любов и топлина, там където си сега! В една от песни, пееш: ,, - Мога да чуя молитвите ти, ще нося бремето ти, но преди това трябва да ми подадеш ръката си, за да започне всичко отначало - завинаги! ,,                Аз не искам да носиш мое бреме, но искам да чуеш молитви за мир, любов и спокойствие на твоя душа, и да подам ръка на теб в знак на обич, благодарност и възхищение за всичко което си сътворил до момента! Поклон, Джако! Почивай в мир!