Беше сутрин - пропита в прохлада.

Във въздуха се носеше ухание на дъжд.

Обвита в мека топлина,

стоях и очаквах прилива.

Небето се разля! Обсипа своята земя.

Чувах капки да падат, като поройна вълна!

Те обсипаха трева, поля, листа на дървета! 

Дървени корита започнаха да изливат вода,

все по-тактично върху земята! 

Полу-светло небе се озари от жарки проблясъци. 

Тишина, озвучена от шепот на дъжда

- бе прорязана от гръм!

Гръм, така - силен, докосна се в мое сърце.

Нещо необичайно се чувстваше... 

Сякаш Господ бе сърдит на наши,

непреклонни глави! Сякаш говореше...

Чувствах как нещо му тежи... 

Питах се: ,, Дали няма с някого да ни раздели?! “                                                               

След няколко дни, уви - скръбна вест ни навести

и остави ни да скърбим!

Кралят на попа - Майкъл Джексън си отиде...

Тръгна си от този свят - завинаги...                                             

- Майкъл, ще помним вечно, глас и творчество!

Ще живееш чрез музика! Ти изпълни своя задача

на земята да влезеш в сърца на хора по света,

и да оставиш в тях, трайна следа!

Обичаме те - знай това!

Дано чувстваш наша любов и топлина,

там където си сега!

В една от песните, пееш: ,, - Мога да чуя молитвите ти,

ще нося бремето ти, но преди това трябва да ми подадеш

ръката си, за да започне всичко отначало - завинаги! ,,               

Аз не искам да носиш мое бреме, но искам да чуеш

молитви за мир, любов и светлина на твоя душа,

и да подам ръка на теб в знак на обич, благодарност

и възхищение за всичко което си сътворил до момента!

Поклон, Джако! Почивай в мир!