Децата отново ровеха възглавниците и се опитваха да отгатнат за какво ще се разказва в следващата приказка. Но за тяхно учудване, в следващата намериха още едно перо, този път бяло. Така разбраха, че пак ще става въпрос за новия им познайник и борец с престъпниците, храбрия петел Теодор.
Беше вече късно през нощта, започна баба им, но Теодор не спеше. Изобщо не се съобразяваше с това, което хората казваха често :“Ляга си с кокошките!“, което означаваше, че някой заспива още преди да се е стъмнило. Всъщност, кокошките наистина отдавна спяха спокойно, напълно сигурни, че има кой да ги пази през нощта.
Бруно също не спеше, само от време-навреме задрямваше, но почти веднага се стряскаше, мърдаше с уши и тихо изръмжаваше. Та нали през нощта всички разбойници тръгват да вършат това, което са си наумили и нападат мирните къщи със спящи животни и птици. Семейството лисици, белките от тавана на изоставеното старо училище, невестулките от мазето на читалището...Бруно ги познаваше всичките и знае ...