Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.
- Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!
Иванчев мълчеше и чат-пат вадеше. Една каракуда, две, три. До обед пет. А той - нищо.
Снощи се отби при Матилда, пийнаха. После я тръшна на леглото. „Страхотен си - шепнеше му, - хайде да забегнем някъде двамата!”
- По-кротко го давай де! За риба ще ходя, няма тото да пускам!
Русокоска съвсем изперкваше, когато беше разгонена.
- Ще се самоубия някой ден, така да знаеш! - закани се. - Сещаш се за мен само когато ще ходиш на гьола!
- Ще се самоубиеш, нъцки. Иди плаши баба си, заминавам.
И ето го тук. Обаче не кълве! И уж сефте имаше, туй-онуй, пак не ще. Как ще се прибере без риба? Ще го скъсат от подигравки кибиците пред блока: „Язък ти за скъпите такъми, когато го нямаш моженето”
Задрямваше, когато внезапно Иванчев и ...