3.09.2010 г., 21:50

За сефтето и за рибите

1K 0 1
1 мин за четене

   Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.

   - Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!

Иванчев мълчеше и чат-пат вадеше. Една каракуда, две, три. До обед пет. А той - нищо.

 

Снощи се отби при Матилда, пийнаха. После я тръшна на леглото. „Страхотен си - шепнеше му, - хайде да забегнем някъде двамата!”

   - По-кротко го давай де! За риба ще ходя, няма тото да пускам!

Русокоска съвсем изперкваше, когато беше разгонена.

   - Ще се самоубия някой ден, така да знаеш! - закани се. - Сещаш се за мен само когато ще ходиш на гьола! 

   - Ще се самоубиеш, нъцки. Иди плаши баба си, заминавам.

 

И ето го тук. Обаче не кълве! И уж сефте имаше, туй-онуй, пак не ще. Как ще се прибере без  риба? Ще го скъсат от подигравки кибиците пред блока: „Язък ти за скъпите такъми, когато го нямаш  моженето”

 

Задрямваше, когато внезапно Иванчев изкрещя и скочи. Едва не обърна лодката. В папура до тях се бе закачила удавница.  

   - Баси мамата, това там жена ли е? – присви очи.

   - Матилда! Матилда e, бе! – викаше Иванчев. – Това е Матилда!

За пръв път виждам удавник, загледа се, като балон плува отгоре. Изрусени балони има ли?

Досмеша го. В този момент плувката потрепна.

 

Иванчев пребледня, грабна веслата и яростно загреба към брега.

 

   - Чакай бе, тарикат! Хвана някоя рибка и нещо се разбърза, а? Искаш да си ходиш? Много ти здраве! Аз оттук не мърдам. Тъкмо ми клъвна! Ей я спирката - автобуса и чао. Ще хвърлиш рибата ли? Че защо? Бе я не се излагай, нищо ù няма! Аз ще я взема.

 

Слънцето изумено стисна очи и се скри зад облак.

Заваля.

Риболовът потръгна.

 

Р. Романов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...