Слънцето се е разпиляло деликатно, пръскайки топлината и светлината си без да се скъпи. Небето е синьо, сякаш току-що изкъпано, а белотата на облачетата приканват да помечтаеш за почивка в нежната им мекота. Птичките са обявили вече началото на любовния - ловен сезон... Така, че хората са готови да забравят студа и скуката и да се включат в играта. Първо метаморфозата се забелязва у дамите... Заедно с първите покарали пролетни цветя те зареждат гардеробите с новите цветови гами. Полите значително се минимализират. Обувките започват да скъсяват своето господство върху глезените, докато накрая със сетни сили се впиват в стъпалото посредством не повече от две, три каишки.
При мъжете също се забелязват "спадове " в облеклото. Все повече от тях се появяват без омразните и мрачни балтони. Пуловерите, за радост на молците, скриват своята развлаченост зад вратите на гардероба, за да отстъпят място на впитите и ощастливяващи очи на дамите тениски. Верно, че някои се унасят прекалено много в стремежа си да оставят "кожата да диша"... Моят съсед Жорето например. Та Жорето с пукването на пролетта, веднъж регистрирал живака на термометъра над 25 градуса, облича странна униформа. Цветни боксерки и бял потник. Няма да забравя как го целнах с чантата си, когато в този си вид реши да ползва заедно с мен асансьора. Жорето ме изгледа обидено, след което ми обърна гръб и съхранявайки ненакърнено мъжкото си достойнство, се отправи към стъпалата. И сега го виждам през терасата да разхожда рошавия си пес по боксерки, а вдовиците от квартала, събрани като термити на групички, да щъкат възбудено около него.
Ех, че я обичам тази пролет! Луда ставам, като видя лилавите цветове на люляка. Деликатната им миризма ме удря в носа и ме отнася някъде далеч от реалността. Мога с часове да наблюдавам тези храсти, опънали важно нозе, там, горе на високото, посипвайки главите на хората със ситните си цветове сякаш ги благославят.
После към средата на лятото лилавото прелива в дължината на уханни лавандулови полета. Малките туфички обагрят в лила дори хоризонта и мамят да се потопиш в тайнствената им омая. Ярък спомен от детството ми са тези лавандулови полета на Южна България. Все се чудех как улавят миризмата им в стъклени шишенца...
Та кой нормален човек би останал сляп за тази красота? Вселената се превръща в гигантска лаборатория за производство на феромони и хормони. Наследничките на Ксена закачат лъковете със стрелите на стената и потъват в салоните за красота, за да се подготвят за вакханалията на лятото.
Та късната пролет и лятото обединяват времето, в което най-много самци се оплитат в мрежата на брачния хомот. Започват да разбират от годежни пръстени. Гледат на ергенския данък ( от миналото ) като на ненужен разход. Амазонките пък от своя страна, загърбват с радост определението "стара мома", за да го подменят с пo-актуалното "боса, бременна и в кухнята". И така, ако зетят има късмет, тъщата има съпруг, който от мъжка солидарност държи злото далеч от дома на младите, ако пък не... Господ да му е на помощ.
Безоблачното лято на техния семеен живот се отъждествява с безкраен купон, който се плацика в топлите води на разбирателството.
Тя:
- научава се да готви;
- разбира, че бялото и цветно пране се перат отделно, но не преди да е снабдила любимия си с бельо във всички нюанси на розовото;
- няма нищо против шумните приятели, събрали се у тях за мач или Формула -1.
Той:
- с радост оставя по - голямата част от заплатата си на любимата;
- открива, че секса в командировка с любимата жена е за предпочитане;
- очарован е, че жена му също може да пие, докато падне под масата;
- стиска зъби, докато тъщата е на гости.
Ако са късметлии и имат сходство в характерите, есента ще е топла и ще им донесе жизнерадостно циганско лято. Листата на емоциите им ще преливат в топли цветове, а вятърът ще пази бодливите плодове на кестените далеч от все още непрепатилите им глави. И все пак, някъде в този период, разбират, че освен кучето в живота им ще се появи и техният клонинг ( може и два ).
Тя:
- остава все по-често в къщи;
- започва все повече да заприличва на майка си;
- капризите и сякаш нямат край;
- кантарът все по-трудно понася теглото и.
Той:
- търчи като линейка, за да задоволи гореспоменатите капризи;
- спомня си със сълзи на очи за ергенския данък;
- все по-често без да иска пуска част от храната си под масата на кучето. Ако е живо до 5 минути, хапва и той.
Тъщата:
- потънала е като пепелянка на припек на собствения му диван и със студен поглед следи за евентуални грешки от негова страна. Те се наказват естествено с мигновено отровно наплюване.
С настъпването на зимата, студът прониква в костите на техните отношения. С падането на първия сняг пък спалнята е разделена на два бежански лагера.
Тя:
- потъва в голямото си легло възприела ролята си на матрона;
- съсипва огромно количество кърпички, за да бърше сополите на самосъжалението си.
Той:
- разпознава в бурето червено вино най-добрия си приятел.
Пролетта неминуемо се връща, но тя вече не е в неговите/нейните очи.