- Не ти ли писна да говориш за това? Само за това?
Двамата мъже, г-н X и г-н Z, седяха в просторен хол, подобен на малка тронна зала.
Мъжът в скъпия ленен костюм, г-н X, кротко се усмихна и се отпусна в червения кожен фотьоил.
- Никога. Мога да говоря за това по цял ден... Все пак парите са всичко.
Бавно отпи от марковото уиски и по лицето му се разля приятна наслада. Другият мъж седеше срещу него и го гледаше със странен поглед - изражение, което бе по- скоро смесица от презрение и недоумение.
- Парите не са всичко, нали така?
- Напротив. - Г-н X отново се усмихна и по лицето му сякаш премина бледа сянка а носталгия. - И аз някога бях беден. Жена ми ме изостави, защото нямах пари. Нямах и къща, след като данъчните я конфикскуваха. Отнеха ми децата, защото средствата ми не стигаха да им осигуря нормален, пълноценен живот. Аз самият спях под градските мостове, скитах се бездомен, гладен и злочест и оплаквах тежката човешка съдба... - Изражението му отново стана както преди - подобно на ...