Двамата мъже, г-н X и г-н Z, седяха в просторен хол, подобен на малка тронна зала.
Мъжът в скъпия ленен костюм, г-н X, кротко се усмихна и се отпусна в червения кожен фотьоил.
Бавно отпи от марковото уиски и по лицето му се разля приятна наслада. Другият мъж седеше срещу него и го гледаше със странен поглед - изражение, което бе по- скоро смесица от презрение и недоумение.
- Напротив. - Г-н X отново се усмихна и по лицето му сякаш премина бледа сянка а носталгия. - И аз някога бях беден. Жена ми ме изостави, защото нямах пари. Нямах и къща, след като данъчните я конфикскуваха. Отнеха ми децата, защото средствата ми не стигаха да им осигуря нормален, пълноценен живот. Аз самият спях под градските мостове, скитах се бездомен, гладен и злочест и оплаквах тежката човешка съдба... - Изражението му отново стана както преди - подобно на лицето на малчуган, получил каквото иска. - Виж ме сега! Имам хубава къща, достатъчно пари да осигуря старините си, дори и ако напусна работа. Карам лъскавия си кабриолет, а хората се обръщат след мен. Преди бях никой. Нямах нищо. Сега имам всичко и мога да бъда господар на света... Животът е една стълба, а стъпалата й изобразяват йерархията в обществото. Парите са горивото, което те тласка към върха. А на върха те чака величието, ръка за ръка със славата и успеха. Ако горивото ти е малко, то ти ще спреш на средата, може и по-надолу. Ако е повече, ще стигнеш върха. За да се задържиш, трябва да блъснеш всички други, които се опитват да стигнат върха след теб. Парите са власт. А във властта няма място за слабости и грешки. Полей стълбите с олио, заледи ги и никой няма да може да ги изкачи. Така оставаш сам. „Богат, но сам" ще кажеш ти. На мен по-скоро ми харесва - „Сам, но богат".
Г-н Z наистина беше зле облечен. С вехти панталони, прокъсано яке, избелял и изяден от молците каскет. Обувките му бяха разлепени, като повече напомняха на две черни чудовища с отворена уста. Въпреки дрехите, които лесно можеше да бъдат сбъркани с одеждите на някой дрипав просяк, лицето на младия мъж бе ведро, очите - живи, а изпод гъстата черна брада се подаваше уста, разтеглена в безгрижна момчешка усмивка.
Богатият господин се замисли за момент. Лицето му придоби сериозен вид на съдия, по време на някое важно дело. Веднага се опита да парира удара:
Мъжът в ленения костюм ядосано скочи от фотьойла и хвърли чашата. Звънливата песен на строшеното стъкло отекна в празната къща.
- А здраве? Способна ли е златната стълбичка да ти донесе здраве? Никой лекар няма да успее да излекува рака ти, нали? Саркома? Така ли казаха в болницата? Или греша?
Г-н X застина. Откъде знаеше? Лицето му омекна, гледаше с недоумение. В погледа му имаше нещо празно - погледът на човек, който вече се е предал.
- Здравето не се купува - повтори пак г-н Z. Сега в очите му гореше малко пламъче, което г-н X не бе забелязал преди.
- Доведох те тук, за да ти дам шанс и да те измъкна от мизерията... А ти... Как се казваш? Кой си всъщност? Дошъл си да се подиграваш с човешкото нещастие,а?!
Г-н Z се усмихна. Стана бавно и се запъти към вратата.
- Съвсем не! Съвсем не, приятелю. Напоследък водиш егоистично съществуване, забелязал ли си? Това е може би цената, която плащаш, че си на върха на златната стълбичка. Направи нещо добро. Дари част от парите за благотворителност или ги раздай на бедняците. Май забравяш какъв си бил, а? Парите не са всичко. А аз... Аз съм твоята съвест. Съвестта, която вие, богатите, държите винаги заключена. Между другото, когато заледиш стълбите, не забравяй да се поместиш, за да не паднеш и ти надолу с всички останали неуспели нещастници. Защото паднеш ли веднъж, вече няма да можеш да се изкачиш обратно до върха... - Младият мъж му смигна дяволито, хвърли последен презрителен поглед на великолепната къща и излезе навън.
© Елица Всички права запазени