За сухото и мокрото
Така се случи, че имахме една много лоша съседка от долния етаж. Вечно беше недоволна от нещо и направо ни тормозеше. Когато се роди третото човече, наречено Йоанна, нейният коментар беше, че "сме се размножавали като листни въшки".
Листни, листни, ама хубави...
Та...
Прибираме се след разходка с госпожица Въшкова. Тя се е настанила удобно на своето конче (т.е. аз) и си вървим по мокрия асфалт.
- Йоанка, искаш ли сега да минем по тази улица? - питам.
- Не... Искам да се возим на тролейче, на трамвайче...
- Да! На рейсче, на самолетче с перка, на параходче... - продължавам аз.
- Не може на параходче - контрира ме въшката.
- Защо?
- Ами тука не е мокро...
- Как да не е мокро. Я виж! Валял е дъжд...
Разбрах аз какво искаше да каже, но се правя на утепан.
- Ама това е сухо-мокро... - отговаря ми невинно тя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пенко Пенков Все права защищены
