За свободата.
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бързаше за поредната си лекция в колежа. Пусна една-две монети в машината в коридора, избра си кафе и зачака. Не се беше бръснал от две-три седмици, якето му беше ожулено отвсякъде, обаче него го беше еня само за закъснението му - лош пример, който ще бъде даден на още по-лоши студенти.
Хвана кафето, нагласи черната си чанта на рамото и се затече напред към своята орис.
Студентите, около стотина човека, бяха вече започнали да си бъбрят, когато Джони връхлетя през вратата. Засмя се и ги поздрави:
- Здравейте, здравейте… здравейте.
Позиционира стратегически чантичката си, че да може при екстремна ситуация да извади някой друг учебник.
- Днес ще говорим за свободата… и така… Вие… свободни ли сте? ...