За свободата
За свободата.
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бързаше за поредната си лекция в колежа. Пусна една-две монети в машината в коридора, избра си кафе и зачака. Не се беше бръснал от две-три седмици, якето му беше ожулено отвсякъде, обаче него го беше еня само за закъснението му - лош пример, който ще бъде даден на още по-лоши студенти.
Хвана кафето, нагласи черната си чанта на рамото и се затече напред към своята орис.
Студентите, около стотина човека, бяха вече започнали да си бъбрят, когато Джони връхлетя през вратата. Засмя се и ги поздрави:
- Здравейте, здравейте… здравейте.
Позиционира стратегически чантичката си, че да може при екстремна ситуация да извади някой друг учебник.
- Днес ще говорим за свободата… и така… Вие… свободни ли сте? Вие, прекрасна госпожице, свободна ли сте? - въпросът беше към една русокоса госпожица горе-долу по средата на стаята. Тя го погледна присмехулно, както впрочем го гледаха и другите, и започна:
- По закона на тази страна всеки...
- Дрън-дрън… бла-бла… - Джони веднагически я прекъсна, което предизвика буен смях.
- Това го знаем. Ама, госпожице, Вие свободна ли сте? Струва ми се не…
Джони обичаше философията, не, той я обожаваше. Допреди момент не си спомняше нищо от урока, но когато започнеше да говори, той си припомняше неща, които беше прочел случайно тук-таме. Изравяше тонове информация от немай-къде, складирани с години в мозъка му.
Днес искам да поговорим за истинската свобода. Тази, за която никой не смее нищо да каже. Смятате, че се шегувам ли? Вие всеки ден казвате „аз съм свободен”, но така ли е, или просто това е бегъл опит за заблуда на противника? Свободни ли сте наистина?
Гледаше ги предизвикателно. Едва ли не само чакаше някой да каже „да”.
Когато Вие, млада и красива госпожице, станахте тази сутрин, сложихте ли си грим?Да? Да, разбира се. А можете ли без него? Не... ето... Вие не сте свободна. Заключена сте в черупката на Вашите собствени порядки, предразсъдъци, глезотии и знам ли какво още. Това не е свобода! И ако Вие знаете, а аз съм сигурен, че някъде дълбоко в себе си Вие положително знаете, то дали можете да приемете факта, че сте всъщност роби?... Или просто това е някаква защитна реакция на Вашия мозък, който така нехайно скрива това, което не желаем да научим - това, което би ни унищожило. И ако приемането на факта, че Вие сте роб, че Вашата свобода е отнета от хората, е равностойно на самоунищожение, дали ще разтършувате съзнанието си за истина, или Ви е страх от гибел? По-добре ли е да живеете като робиня, отколкото да умрете като свободен човек? Защото Вие досега сте гледали много филми, в които мускулестите мъжаги се бият по гърдите и едва ли не крещят „ЩЕ УМРА, АМА СВОБОДЕН” и Вие казвате „браво, браво и аз така ще направя”. Ще го направите ли? Ще се жертвате ли за себе си? Да, за себе си, и това не е егоизъм! По-скоро е висша форма на хуманизъм, защото ако всеки умираше за идеал, а не мечта, то светът щеше да е много по-добър отколкото всъщност е. Каква е разликата между идеала и мечтата ли? Разликата е, че обикновеният човек има мечта, а героят идеал. Разликата е, че хората споделят идеали, а не мечти. Мечтата е егоистична, а идеалът е общ - той важи за всички ни. Имате ли куража да умрете за свободата? Тя е идеал. Ако умрете за Вашата свобода, независимо дали ще унищожите света или само себе си, мисля, че това ще е проява на хуманизъм. Наречете това лудост и наричате най-висшата добродетел лудост - това над твоето щастие да стои щастието на другите. Може би всеки трябва да помогне на себе си и по този начин ще помогне и на другите? Може би е време и ние като Диоген да извадим по една факла и да се втурнем по света, да търсим честен човек? Дали ще намерим? Смятам, че Диоген е бил честен човек. Както Вие, дечурлигата, казвате сега - фен съм му... или както там се казва… Защото само той е разпознал човека като нещо много по-сложно от „двуного без пера”, когато никой друг не го е направил. Мисля, че това е свободата. Да можеш да се откъснеш от самия себе си, да се преодолееш едва ли не. Да се надмогнеш - да се убиеш, за да се възродиш отново като друг свободен човек. Защото, в крайна сметка, дори и най-големият роб, и най-подтисканото куче, ако притежава душевна свобода, то тогава… за каква клетка говорим, къде са оковите? Това е според мен истинската свобода. Не тази по новините или в киното, а тук… някъде вътре в самите нас. Чака ни, обаче ние не се отзоваваме.
Удари една голиатска глътка кафе, което беше забравил преди. Беше се задъхал от говорене. Погледна студентите и видя само широки усмивки и тъпашка изненада. Изведнъж на ум му дойде една история за Диоген, която, май-май, си беше точно на мястото - Александър Македонски заварил Диоген на централния площад, ровейки се в купчина човешки кости. Когато го попитал какво прави, Диоген отвърнал “Опитвам се да различа костите на баща ти от тези на роба.”
Е, сега Джони си мислеше: „… а аз, приятелю Диогене, от сумати кости наоколо се опитвам да различа тези на свободния човек, ама няма, уви… свободата не е и явно никога няма да бъде обществено достояние…”.
Уточнение от автора: Аз самият не притежавам свободата, не мисля и че някога ще я притежавам, но това си остава само догадка, която не е гаранция за резултат.
В крайна сметка заради това избрах разказа - чрез него мога да Ви покажа това, което чрез есето не мога да Ви внуша и да искам. Не мисля, че хората разбират нестандартното мислене, а положително мисля, че именно в това се крие свободата. Смятам, че с годините започвам да се приближавам все повече и повече към собствената си свобода. Приемете тези последни няколко изречения като заключение.
Това е едно мое "писание", чийто повод е олимпиада. Качвам го тук, защото искам да разбера дали вие, малко по-обикновените читатели, ще го харесате, а и може би - дали ще го разберете... Със сигурност няма да е последният ми текст относно свободата.
© Николай Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
не се подценявам, просто си знам възможностите
-
Не се подценявай и благодаря.
-
ами аз ако трябва да бъда честна не мога да критикувам, защото самата аз още дори не съм се оформила като мислене, но ми харесва най-много че това, което пишеш е истинско, опитвала съм се да пиша нещо като твойто някак да звучи "философски", но не ми се получава просто,защото не съм живяла толкова и може да имам някаква мисъл и идея как да го направя, но все още не е сформирана в главата ми ( един тон идеи без покритие), но аз уважавам такива творби, защото като ги прочетеш можеш да разбереш на правия път ли си или пък нещо за себе си, вдъхновяват ме да стана по- добър човек, за това не мога да я критикувам, а и честно казано за мен наистина е много силна и добра и е нещо повече от мисъл ( това трябва да се отблеже), но от моя гледна точка НЯМАМ забележки...и чакам с нетърпение следващите ти разкази (повече ме вдъхновяват от есетата), както казах официално съм ти фен :Д ( не в лошия смисъл;д)
-
Благодаря, Ели. Много се радвам, че ти хареса. И аз не зная какво да ти кажа освен "благодаря"
Нарочно го качих, за да разбера как ще бъде оценено тук. Отворен съм към критика(това ми е и целта в момента), така че ако има нещо, което не ти е допаднало - заповядай. Не съм редактирал текстовете си в сайта, напълно целенасочено, но си вадя поуки от коментарите
Отново - много се радвам, че ти е харесало толкова. -
невероятно е....просто ох ще станат много епитети... с няколко думи съм ти голям фен официално...някой неща ги разбрах много добре, други не чак толкова поради факта, че зад гърба си нямам много житейски опит, но все пак донякъде си мисля че съм човек с малко нестандартно мислене ( мое мнение), но все пак и аз не съм свободна, най- хубавото е че всичко написано е истина поне за мен е и за мен си успял да внушиш това, което искаш, доста въздействащ разказ, за много хора ще е добре да го прочетат и НАЙ-вече да осмислят това, което си написал.... е все пак аз си го разбрах по мой начин и много ми хареса... по принцип не искам да давам оценки поради разбираеми причини, но все пак по коментара ти разбираш... невероятен и истински разказ... както всеки твои друг
-
Ха-ха, благодаря.
-
Усещането от прочитането е като река която се провира между камъни. Те блъскат водата във всички посоки но тя продължава все напред. Искам да кажа има тука първична сила. Силата на младостта.
-
Стремеж към свобода УЖ има у всеки... (на теория, ама теорията във физиката, а и в другите природни науки, често-често се различава от практиката)
А писанието хареса ли ви? -
Разбирам стремежа към свобода. Може да се постигне чрез отказ от всички потребности. Това води до смърт. Може да се постигне чрез приемане всичко от което сме зависими. Това води до любов. А ние сме хора и имаме от бога дадено право да избираме.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Допада ми начина ти на мислене и писане, ще се позачета и в други твои неща. И както сме тръгнали с теб да си разменяме линкове, за да не развалям традицията (ха-ха), ето ти един мой текст, който пък смятам, че е близък до настоящия твой:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=305813