За пореден път си тръгваш ти и аз викам безмълвно "остани при мен", докато думите не прерастнаха в сълзи. Нараних ръцете, само и само за да те задържа в прегръдките си. Бивах наказвана, само и само за да бъда до теб. Говорих с часове по телефона за моя сметка, за да чуя гласа ти. Наистина те мразя,  мразя те, защото те обичам. Така ли не го разбра? Когато пуснах ръката ти за последно, сякаш откъснах част от сърцето си. Тази част на теб дарих, въпреки че не я пазиш, тя е твоя. След този миг сълзите не спираха с часове и сега не спират. "Сега разбра ли колко държа на теб?"- с това исках да ти кажа "Обичам те и ще ми липсваш до болка". Ах, тази болка така и не спира, но както един път ти казах, свикнала съм да ме боли. Знам, че мога да прекратя всичко това, но повярвай ми, тогава ще ме боли много повече от това да не те чувам. "Не исках да става така"- нито пък аз, но нямаше как да те оставя, въпреки че в началото имах такова намерение. Тогава не осъзнавах, че момчето, което просто исках да използвам за кеф, ще се превърне в моята болка. Извинявай, не осъзнавах колко ценен ще се превърнеш за мен. Както един път ти казах "Мисля за теб повече, отколкото за мен" - това ми е обяснението за следното: няма да те търся повече, ще те изгоня от живота си, не искам да мислиш за мен и да се привързваш, не искам да те боли от тази връзка от разстояние. За сметка на това обаче, аз ще рухна от болка... Сбогом, любов моя! Никога няма да те забравя!