14.11.2012 г., 9:59

За теб, любов...

1.5K 0 0
1 мин за четене

 За пореден път си тръгваш ти и аз викам безмълвно "остани при мен", докато думите не прерастнаха в сълзи. Нараних ръцете, само и само за да те задържа в прегръдките си. Бивах наказвана, само и само за да бъда до теб. Говорих с часове по телефона за моя сметка, за да чуя гласа ти. Наистина те мразя,  мразя те, защото те обичам. Така ли не го разбра? Когато пуснах ръката ти за последно, сякаш откъснах част от сърцето си. Тази част на теб дарих, въпреки че не я пазиш, тя е твоя. След този миг сълзите не спираха с часове и сега не спират. "Сега разбра ли колко държа на теб?"- с това исках да ти кажа "Обичам те и ще ми липсваш до болка". Ах, тази болка така и не спира, но както един път ти казах, свикнала съм да ме боли. Знам, че мога да прекратя всичко това, но повярвай ми, тогава ще ме боли много повече от това да не те чувам. "Не исках да става така"- нито пък аз, но нямаше как да те оставя, въпреки че в началото имах такова намерение. Тогава не осъзнавах, че момчето, което просто исках да използвам за кеф, ще се превърне в моята болка. Извинявай, не осъзнавах колко ценен ще се превърнеш за мен. Както един път ти казах "Мисля за теб повече, отколкото за мен" - това ми е обяснението за следното: няма да те търся повече, ще те изгоня от живота си, не искам да мислиш за мен и да се привързваш, не искам да те боли от тази връзка от разстояние. За сметка на това обаче, аз ще рухна от болка... Сбогом, любов моя! Никога няма да те забравя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...