ПЪРВА ГЛАВА

Тайра Лоукър си проправяше път в гъстата тълпа по улиците на Ню Йорк. Оставаха й пет минути, за да не закъснее да отвори бутикът си за дрехи. Защо никога не й достигаше сутрешното време вкъщи да се приготви за работа? Вече не можеше да преброи, колко пъти вместо тя да отвори го правеше нейната най-добра приятелка Джорджия.

Двете преди три години взеха решението, че искат бутик, в който да предлагат техните модели дрехи. Всъщност, не бяха известни дизайнерки, но с голямо удоволствие и любов даваха живот на панталони, блузи, поли, къси гащи за лятото и роклите за всякакъв случай. И не можеха да се оплачат, че нямат клиентки, които да не спират пред витрините на бутика им и да си закупят нещо от тях. Бизнесът вървеше, дори повече и от добре.

На нея и Джорджия им беше достатъчно и това, че притежават това място и без да виждат моделите си на елитния моден подиум и да ги продават на скъпи цени. Всяка американка можеше да си закупи нещо тяхно и евтино.

Тайра забърза крачките си. Остават й още няколко метра, за да пристигнеше на време. Това беше цяло постижение за нея. Тази сутрин щяха да го отпразнуват с Джорджия на по чаша ароматно кафе. Дори приятелката й ще измислеше и някоя шега по случая.

Двете се познаваха от детството си и една за друга бяха, като сестри. Тайра и Джорджия произлизаха от добри афроамерикански семейства.

Родителите на Джорджия бяха уважавани адвокати, а на Тайра лекари. Приятелката й бе единствено дете на семейството си, а тя се радваше на един по-голям брат – Клейтън. Двамата имаха силна връзка помежду си. Клейтън беше много грижовен брат. Въпреки, че имаше натоварен график, като професионален спортист в Ню Йорк – Великаните – местният футболен отбор, той всеки ден намираше начин да отдели два часа, в които да бъдат заедно.

Тайра вече ясно виждаше надписът на бутика „ Ти Енд Джи“. Оставаха й още няколко малки крачки, за да използва ключът, който държеше в ръката си. Преди да е успяла да го използва по предназначение, Тайра чу гласът на Джорджия.

     – Не мога да повярвам, че си тук навреме!

Тайра се обърна и видя широката усмивка на лицето на приятелката й.

     – Дори и аз не мога да го повярвам! – Отвърна й тя.

    – Честта да отключиш вратата е изцяло твоя. – Джорджи я подкани и тръгна след нея.

Стените на бутика бяха боядисани в свежи цветове. Едната бе в светло зелено с прекрасно изрисувани в черно цветя. Втората беше в розово, отново с черните цветя, а останалите две към щанда и входната врата бяха в светло син цвят с бели облачета. И двете обичаха светлите и свежи цветове, а подът на бутика бе в прекрасен теракот в преливащи цветове. Пердетата на кабинките за проба бяха в светло лилав цвят. Всички тези цветове предаваха чудесна атмосфера на мястото. В пространството бяха настанени стелажи и закачени закачалки с дрехите. Тайра и Джорджия искаха клиентките им да виждат радостта на бутика, и го постигнаха, като не пожелаха да слагат никакви потискащи цветове. Всички тези светли цветове отговаряха на слънчевите им характери и на прекрасните им светли усмивки. За това и бутикът им се казваше „Ти Анд Джи“ от първите букви на имената им. Това беше и марката на дрехите им.

Благодарение на родителите им разполагаха с малък склад, който преди три години преобърнаха в шивашко атeлие, в което разполагаха с шивачки, на които осигуряваха добри заплати. На края на месеца жените получаваха също не само работните си заплати, но и възможността да си изберат комплект от дрехи по техен избор, без да заплащат нищо за него.

   – Може би, тази сутрин успях да се справя с трафика по-бързо от обичайното? Не знам ти как се справяш с него всеки ден и си тук навреме? Пълна лудница е по шосетата сутрин и след обед. – Тайра се обърна към приятелката си.

     – Тайната е, че ставам много рано, за да успея да се приготвя вкъщи и да ми остане време да стигна до бутика. – Джорджия разкри на най-добрата си приятелка рецептата за успеха си.

    – Май не изпълнявам тази част с ранното събуждане! – Тайра й отвърна усмихнато и леко засрамена.

   – Не се безпокой за отварянето на магазина. Остави всичко в моите ръце! Знаеш, че не е проблем. – Джорджи каза на Тайра и започна да поставя на закачалки някои от новите модели дрехи.

    – Ти си цяло злато! Не знам какво щях да правя без теб. Признавам си, че ако нямам дясната ти ръка до мен, ще ръководя този магазин в пълен хаос. Ужасна съм с организирането ми. – Тайра бързо дари една силна прегръдка на Джорджия и се захвана да поставя цени на дрехите, които току-що приятелката й постави на закачалки.

   – Трудно е да управляваме бутикът и шивашкото ателие. Работата е доста! За това е най-добре да си разпределяме задълженията, и да си помагаме една на друга. – Джорджи призна трудността на работата им. – А когато не сме тук или в ателието запълваме домашното време със скициране на модели дрехи.

    – Нека да си го кажем, работим двайсет и четири часа в денонощието! И ако ме попиташ за личен живот ще отговоря, че съм на границата на никакъв. – Тайра добави и своите мисли по въпроса.

   – От два месеца съм забравила, какво е да се забавляваш навън сред хората. Между живите същества, а не форми от скиците ми. – Джорджия каза с натъжена емоция на лицето си.

    – Права си! Най-ясните ми спомени са във вкъщи на работното бюро и скиците. – Тайра също се съгласи.

     – Какво ще кажеш за една вечер почивка? – Предложи Джорджи.

    – С удоволствие ще приема! – Тайра приема бързо и без да се замисля.  – Какво си намислила?

    – Един приятел ме покани тази събота вечер на корабно парти. Дори мога да взема някой с мен. Определено искам това да си ти! – Разкри й Джорджия плановете и мястото за веселие.

   – Корабно парти? Звучи интересно! Дадено, ще сме там. – Тайра определено се нуждаеше от малко почивка и разнообразие.

Нямаше да изгуби много, ако една вечер не е над скиците си. Събота вечер се отбелязваше в графика й за забавление.

    – Ще си прекараме страхотно! Крисчън е цар на партитата. – Джорджия заръкопляска ентусиазирано.

   – Крисчън от гимназията? – Тайра се обърна въпросително към нея, след като разпозна името.

    – Точно той. – Приятелката й кратко й отговори и отново зае мястото си зад щанда.

   – Мислех, че не е в Ню Йорк? – Каза й Тайра и също се присъедини при нея.

Крисчън имаше чувства към нея в гимназиалните години, но Тайра не виждаше нищо друго в него, освен приятел. Опита се да му обясни, без да създава между тях стена, която да не им позволяваше да бъдат просто приятели. За нейно щастие, той бе така добър да я разбере. Не беше виждала Крисчън от завършването им. И сега, като се замисляше, как Джорджи е попаднала на него?

   – Всъщност, не е. Живее във Вашингтон, но е в отпуска няколко дена и иска да ги прекара тук. Казах ли ти, че работи като художник? – Джорджия бързо й обясни.

  – Спомням си, че имаше талант в графитите. За някоя галерия ли работи? – Тайра продължи разговорът с още един въпрос.

   – Галерията е лично негова! Също така, помага на млади художници да бъдат забелязани. – Джорджи отново й отговори.

   – Много мило от негова страна. А ти, къде се засече с него? – Тайра не можеше да пропусне да не зададе и този въпрос.

   – Сутринта, преди няколко дена, но от толкова работа днес се сетих да ти кажа. – Отговори й Джорджи и леко й се усмихна.

  – Защо имам чувството, че криеш нещо? – Тайра я погледна подозрително.

Познаваше приятелката си повече и от добре и знаеше, когато не й казваше нещо напълно. Знаеше всяка нейна усмивка какво означава, а тази, която бе на лицето й е когато крие нещо наполовина. По дяволите, от кога двете имаха тайни помежду си? И защо Джорджия ще криеше нещо от нея?

  – Честно казано, не се засякохме. Излязохме на среща. Намерил е номерът на безжичния ми телефон, чрез баща ми. Излязохме на приятелска среща, но вечерта завърши в леглото му. – Джорджи си призна всичко.

Не трябваше да крие такива неща от най-добрата си приятелка, а и нищо престъпно не бе направила. Може би нещо грешно, но не и престъпно. Какво лошо имаше да опита от забранения плод, дори и за една нощ? Не можеше да отрече, че я привличаше повече и от нормалното, но за връзка между тях, не можеше и да се говори. Тя беше в Ню Йорк, а той във Вашингтон, просто не им бе писано.

  – Трябва да разбирам, че си преспала с него? – Очите на Тайра бяха пълни с шок. – От кога практикуваш – „Само за една нощ“?

   – От както го видях. Тай, Крисчън не е този Крисчън от гимназията! Ще видиш, че няма да го познаеш на партито. – Обясни й тя.

Не можеше да остави приятелката си с погрешната мисъл, че се пуска на всеки, но Тайра ще я разбереше най-добре във вечерта на партито.

   – Джоджи, мислех, че обичаш да играеш на сигурно?

  – Така е, но направих това изключение за него. Той е бог, Тай! Мъж в целия буквален смисъл на думата. Трябваше да го хванеш в гимназията. – Джорджи и смигна игриво.

   – Не мога да бъда с него без чувства. Забрави за божествения му външен вид! За мен това не е достатъчно, за да легна в леглото му. – Тайра изказа мнението си със сериозна емоция на лицето си.

Нима приятелката й беше загубила разсъдъкът си заради едно мъжко тяло?

  – Не смяташ ли, че трябва да пречупиш този твой принцип? – Джорджия й даде съвета си.

Сексът й с Крисчън беше един от най-хубавия, който е правила през живота си.

   – Да, можеш да си мечтаеш! – Отвърна й Тайра с лека ироничка усмивка.

Този си принцип, никога нямаше да пречупи. Точно той я пазеше да не стане поредната бройка на някой. – Както и да е, нека да забравим за това. Животът си е твой и ти решаваш какво да правиш с него.

   – Извинявай, че скрих от теб! – В очите на приятелката й се виждаше вината и неудобството от постъпката й.

Не се извинявай за нищо. Но никога повече не искам да имаш тайни от мен! За Бога, ние сме като сестри. – Тайра прегърна Джорджи и топло й се усмихна. – Обичам те!

   – Аз също те обичам, Тай. Обещавам, че няма да се повтори! Какво ще кажеш да отида за кафета?

   – Не трябва и да ме питаш. Нуждая се от едно. – Тайра отговори на въпроса й и я проследи с поглед по пътя й за вратата на бутика.

Половин минута, след като Джорджия излезе, Тайра дочу вратата отново да се отваря. Посетителят не беше клиент, а любимият й брат.

   – Клейтън! – Тя бързо го посрещна в радостните си прегръдки.

   – Как е сестричката ми? – Както винаги я попита мило.

   – Чудесно. Днес успях да дойда навреме! Не знаех, че ще идваш, щях да поръчам на Джорджия кафе и за теб. – Отвърна му тя.

  – След около час имам практика с отбора. Реших да се отбия и да те видя.

Клейтън беше от братята, които винаги наглеждат сестричките си и се грижат за тях. Тайра беше всичко за него, дори и кариерата му не значеше толкова много, колкото тя. В гимназията той вървеше след гърба й, за да се уверява, че никой не се държеше с нея неподобаващо.

Малката му сестра беше апетитно парче за всеки мъж. Хубавото й тяло, прекрасната й черна коса и красивите и тъмни очи, които толкова много отиваха на светлокафявата й кожа караха всеки мъж да спира погледът си върху нея. Всеки неин кандидат за връзка с нея, не беше тайна за него. Тайра го имаше за ангелче, но за всеки, който се опита да се завърти около нея, за тях Клейтън се превръщаше в самия дявол. Всички знаеха за теста му, но сестричката му и най-добрата й приятелка бяха в неведение за него.

И до сега никой не беше взимал от него отличието. Клейтън знаеше много добре как да изпитва жертвите си, за да разбере дали са достатъчно добри за Тайра, и най-вече да се увери, че няма да разбият сърцето й. Нямаше да позволи някой да я нарани и да се подиграе с нея. Сестра му заслужаваше най-доброто, а той като неин брат беше длъжен да я предпазва от всичко и всеки. За да стигнеше някой до нея, първо трябваше да мине през него. Ролята му беше напълно същата, като при футбола – да предпазва куартърбекът от атаки и нападения.

Заради едрия му ръст Тайра редовно се обръщаше към него с изразите „Голямата мечка гризли“ или просто „Великанът“ като името на отбора, в който играеше.

   – Радвам се да те видя, дори и да е за малко. – Тайра прекъсна мислите му.

   – Знаеш, че не мога, ако не те видя. – Той отново я пое в братските си прегръдки.

В същия момент Джорджи се завърна със сутрешното кафе.

   – Здравей, Клейтън. – Кратко се обърна тя към него и го поздрави.

   – Здравей, Джорджи. Как я караш? – Отвърна й той с въпрос.

  – Не може и да съм по-добре. Нямам търпение да гледам играта на отбора тази неделя. – Отговори му тя и подаде картонената чаша с кафе на Тайра.

  – Чака ни трудна борба. Както знаете ще играем срещу Атланта, а този сезон са като преродени. – Обясни й Клейтън.

  – Мога да помогна единствено, като пожелая късмет на отбора. – Джорджия мило му се усмихна.

  – А вие към какво сте се насочили този уикенд? – Смени той темата към тях.

Преди да му отговори, Тайра отпи от кафето си няколко малки глътки.

   – Поканени сме на корабно парти от Крисчън.

   – Крисчън...? – Клейтън ги погледна въпросително.

   – От гимназията. – Уточни Джорджия.

   – Крисчън Милер?! – Най-накрая той се сеща за момчето от гимназията, с което в някои часове бяха заедно. – По дяволите, не знаех, че пичът е още в Ню Йорк!

   – Тук е за няколко дена. – Този път му отговори Тайра.

   – Поздравете го от мен. Жалко, че не мога да дойда на партито. Доста съм зает следващите дни. След мача обещавам да отделя време да излезем някъде заедно. – Клейтън им се усмихна широко. Погледна ръчния си часовник и отново се обърна към тях. – Извинете ме дами, но ще ви оставям.

   – Приятна тренировка. – Тайра постави картонената си чаша на щанда и прегърна за раздяла брат си.

Джорджия също го прие в прегръдките си и му даде целувка по бузата. Двете го наблюдаваха, докато излиза от магазина им.

  – Имаш чудесен брат! – Джорджи каза на приятелката си и отпи от все още топлото си кафе.

  – Знам. Аз съм най-щастливата сестра на света. – Тайра й отвърна с радостна усмивка.

Тя си нямаше и на идея, че Клейтън имаше пръст в това никой мъж да не оставаше до нея за дълго. Който проявеше интерес към нея, задължително ще си имаше работа и с него.

  – Какво мислиш да облечеш за събота? – Джорджия отново се върна към свободната им вечер изпълнена със забавления.

  – Ще бъде нещо елегантно, но не и прекалено строго. Отиваме на парти, а не на бизнес среща! – Отговори й тя за намеренията си.

   – Мисля да последвам примерът ти. – Кратко и със съгласие й отвърна приятелката й.

  – Доста сладко си говорим, но трябва да поставим на манекените новите модели на дрехите. Хайде на работа! – Тайра потупа Джорджия по рамото й и отиде към склада, за да донесе комплектите, които беше подготвила миналия ден преди да си тръгнат от бутика.

Отново ги очакваше и днес работа. По-късно Тайра трябваше да се отбие и до шивашкото ателие и там ще прекараше още няколко часа преди отново да се върнеше в магазина. Вечерта спирката й беше вкъщи пред скиците.