Блу (Blue)
223 3538
19 мая 2019 г., 18:34

Защо съм точно тук и сега 

  Проза » Другие
844 2 7
4 мин за четене

Леко несериозно за сериозни неща. Донякъде провокирано от "Тайнството" на Мисана

 

Блаженствам си в нулевата точка. Знам всичко, мога всичко, там съм и нищо и всичко. Свързано съм с всичко –това всичко е и всичко и нищо едновременно и уж съм свързано, а в същото време не съм. Блаженство и пълнота и едновременно празнота. От някъде - от " всичкото- нищо" идва импулс / вдъхновение и усещам желание да се проявя материално на планета, на която цари хармония. Да съм леко и ефирно същество като облаче, реейки се и танцувайки да се радвам на проявлението. За миг/вечност си избирам честоти. Тъкмо да ги настроя и хоп! ЦК- Р (централен компютър означава, не е централен комитет на партия, ама долу-горе с подобни функции. Р- то е съкращение от разпределител) изпраща съобщение:
–Тези честоти вече се използват! Дублирането на честоти е недопустимо! Имате право на друг избор.Предлагаме планета с по- голяма плътност на материята.

 

Започвам да си програмирам подходящо проявление на планета с плътна материя, на която съществата си живеят в разбирателство и любов, използват телепатия. Това изключва възможността да лъжат, че всичко лъсва още преди да си си го помислил, телепортират се, левитират. Пак (миг/вечност) запрехвърлям честоти и тъкмо да ги настроя - пак включване на ЦК:
–Всички възможни честоти за материализиране на планетата са заети.
Препоръчваме материализиране на планетата Земя"
За миг/вечност виждам Земята. За миг/вечност подбирам честоти за материализиране в 21 век, Америка, Холивуд, 180 см., руса коса, сини очи, чаровна усмивка, изпълнено с увереност и радост същество от женски пол. На Земята са двуполови.  А? В последния момент пристига някаква информация за трети пол, но не е много изчерпателна и точна. Нищо че все още съм в нулевата точка и би трябвало всичко да знам, не разбирам последната информация и се придържам към първоначалния избор, включващ и филмова кариера. Пристъпвам към настройване на честотите и вибрационните решетки - нали ще съм холограма... И пак :

–Единствените свободни честоти за проявление на планетата Земя са за времеви интервал със следните характеристики :
20-21 век, местоположение България ...


От преднишния избор само полът остана същият. Надявам се де - макар и вече на Земята, още не мога да разбера кой е третият пол.
Та така се озавах тук и сега. Това беше "свободният ми избор". И уж миг и вечност са едно а докато за миг вземеш някакво решение, са се изнизали безброй мигове и е отлетяла цяла вечност. И вече изборът ти е ако не наложен, то доста ограничен. Почти никакъв :)

© Blue Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Jonnnn, тук и сега съм. С леки забежки в миналото и някое от евентуалните проявления на бъдещето. Това, което писах е по-скоро отговор на въпроса как се озовах тук и сега. Отговора на въпроса "Защо", съм знаела докато съм била там, но тук не помня. Отивамда търся книгата
  • Когато бях тиинейджър в соца ми попадна романа на Васил Попов - 'Времето на героя' (1968). Бях поразен от основната гледна точка - Времето на героя е тук и сега. Общата настройка тогава беше, че строим нещо светло в бъдещето и заобикалящата действителност не беше от толкова голямо значение. Блу, намери романа и го вземи на въоръжение - ,,, вместо да питаш защо си тук и сега, бъди тук и сега ....... тъжен съм, защото въпросите 'защо' просто ни пилеят положеното ни време
  • А аз съм от планетата на пингвините! Свободен избор - никакъв, но възможности - всякакви! Въпросът е: Кога ще открият цветните холограми и при нас, защото това черно-бяло вече почна да ми доскучава ... Поздрави, Блу!
  • Определено не е свободен избор, brinne. Импулсът за колажите и писането е пак от нулевата точка, Катя. Stanislava, все остава нещо, за което не сме се сетили да питаме навреме. Тъжно е Jonnn, ама е така. Благодаря ви, че прочетохте.
  • Блу, бих добавила още нещо за изборът ти - да пишеш в този сайт и да правиш колажи. Да ти кажа нещата отстрани изглеждат доста сериозни.
  • Мен пък ме е довлякла реката при пороен дъжд, спряла съм се на някакъв камък и татко ме намерил и взел! До толкова вярвах на тая приказка, че с детското си въображение виждах и мътните поройни води, и камънаците, и цели дънери, че никога не се сетих да попитам коя река!
Предложения
: ??:??