13 июл. 2011 г., 22:32

Затвори очи 

  Проза » Другие
651 1 0
2 мин за четене




Ти спиш, толкова си красива... притихнала. Вмъквам се в съня ти. Да се разходим, хванати за ръка, по онези скали до морето. Да уловим звездите, за които мечтахме, отразени във водната повърхност. Виж светлината им, искаш ли да ти я подаря?! Приседни до мен на брега... Вдъхвам уханието на косите ти, развети от морския бриз.  Сега вземи малко пясък в ръка. Виждаш ли как песъчинките изтичат между пръстите ти... като минутките, които са ни отредени да бъдем заедно. Нямаме време, побързай! Целуни ме! Мечтай ме, обичай, усещай, вярвай...Защото аз съм нереалност, само един образ, който нарисувах в съзнанието ти. Ще си отида скоро, когато се събудиш, няма да ме има. Ще остане само споменът като отпечатък върху устните ти, като слънчев лъч, погалил лицето ти. 
Една сълза се търколи от очите ти с цвят на море, изпих я... косата ти ухае на водорасли. Не плачи, аз съм тук до теб... макар и само в съня ти. Но е толкова хубаво! Не плачи, щом затвориш очи, аз отново ще се върна...


© Милена Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??