Тръгнахме в събота след обяд. Тъкмо започваха да прехвърчат първите снежинки- мънички, бели и тихи. Колата вземаше завой след завой по стръмните склонове на Балкана. И след всеки завой ставах все по- малка и малка.
Ето, на тази поляна с баба беряхме билки. Аз съм на 10 или по-малка, а може би по- голяма, но съм безгрижна. Тичам след баба и задавам въпрос след въпрос. Мирише на цветя, на сено, на зелено, на детство, на свобода.
Ето я и крушата на дядо Стоян. Малкото пакостливо дяволче се промъкна и аз отново бях скрита в храстите, тръпнеща в очакване да отхапя от сочните, жълти плодове. И ето го мига - дядо Стоян влезе в малката къщурка и аз с няколко скока се озовах под дървото, протегнах се и откъснах от жадувания плод.
Заредиха се първите къщи от селото. Мъничко и сгушено на топло между две поли на Балкана. Отгоре му шапка - от дим. Първите снежинки вече се задържаха по червените покриви.
Спуснахме се в ниското. Ето го мегдана, ето я чешмата, ето я кестеновата горичка. Сега са пусти, ...