Някога връщал ли си се на място, на което си бил с любим човек?! 

И искало ли ти се е да върнеш времето назад и да го спреш точно в този момент?

Още с пристигането да се заглеждаш в случайните минувачи и да търсиш познатите очи.

Да дочуваш телефонен звън и познати думи" Погледни напред, почти до теб съм".

Да си притеснен от жадуваната среща, да се луташ, да не знаеш как да стигнеш до хотела

и да се надяваш, човека до теб да намери вярното решение и да  стопи леда между вас.

Да вървиш по уж непознати улици, а всъщност всяка да ти напомня за откраднатите мигове щастие....

Да стоиш пред хотела, да искаш да влезеш, но да знаеш, че той е просто сграда  без човека, с който си бил там...

Да седиш на кафето, да пиеш горчивата напитка и да си говориш на ум с човека, с който си седял на същото това кафе преди толкова години...

Да вечеряш със самотата и да вдъхваш аромата на най- красивата роза, дори и да не ти е любимото цвете, но да ти е дар от него...

Да заспиваш в самотното легло, а да усещаш неговите ръце, неговите целувки, неговият допир...

Да се събудиш с усмивка, но с празно сърце и да очакваш той да е до теб

и да направите онова нещо, което никога преди това не си правил.

Да се рееш безцелно из града и да съжаляваш за онова, което притеснението ти е попречило да направиш...

Да се сбогуваш с града, но спомена трайно да се е настанил до теб.

Някога връщал ли си се на място, на което си бил с любим човек?!

Аз се върнах, спомних си и знам, че никога няма да го забравя....