Някога връщал ли си се на място, на което си бил с любим човек?!
И искало ли ти се е да върнеш времето назад и да го спреш точно в този момент?
Още с пристигането да се заглеждаш в случайните минувачи и да търсиш познатите очи.
Да дочуваш телефонен звън и познати думи" Погледни напред, почти до теб съм".
Да си притеснен от жадуваната среща, да се луташ, да не знаеш как да стигнеш до хотела
и да се надяваш, човека до теб да намери вярното решение и да стопи леда между вас.
Да вървиш по уж непознати улици, а всъщност всяка да ти напомня за откраднатите мигове щастие....
Да стоиш пред хотела, да искаш да влезеш, но да знаеш, че той е просто сграда без човека, с който си бил там...
Да седиш на кафето, да пиеш горчивата напитка и да си говориш на ум с човека, с който си седял на същото това кафе преди толкова години...
Да вечеряш със самотата и да вдъхваш аромата на най- красивата роза, дори и да не ти е любимото цвете, но да ти е дар от него...
Да заспиваш в самотното легло, а да усещаш неговите ръце, неговите целувки, неговият допир...
Да се събудиш с усмивка, но с празно сърце и да очакваш той да е до теб
и да направите онова нещо, което никога преди това не си правил.
Да се рееш безцелно из града и да съжаляваш за онова, което притеснението ти е попречило да направиш...
Да се сбогуваш с града, но спомена трайно да се е настанил до теб.
Някога връщал ли си се на място, на което си бил с любим човек?!
Аз се върнах, спомних си и знам, че никога няма да го забравя....
© Ива Колева Всички права запазени