Зимен сън
Беше зима. Градът беше побелял като косите на някой старец, тих и спокоен, изпаднал в дълбок сън. Снегът покриваше грижливо всяка негова форма, скривайки недостатъците му и придавайки му неповторим облик. Къщите и постройките сякаш се бяха смалили под тежкия натиск на белия прах. Единствено пушекът от комините си проправяше колебливо път през ледената стена, издигаше се под формата на неправилни и причудливи фигури и впоследствие чезнеше. Хората се бяха скрили в дупките си като някои мишки и съзерцаваха зимната приказка навън, която за пореден път разказваше своята история, но отново по различен от предишните пъти начин. Нощта се спускаше и приклещваше временно в тъмната си прегръдка белия господар. Къщите грейнаха като безброй свещички, нарушавайки еднообразния пейзаж.
В далечината нещо мърдаше, беше човешка фигура и се отдалечаваше все повече и повече. Изведнъж спря, обърна се и погледна града. Срещна хиляди светлинки, сякаш толкова много очи я наблюдаваха и за последно изп ...