Фин снежен прашец се полепи по оголените ребра на дърветата. Усмихнах се. Няколко снежинки погалиха ресниците на навлажнените ми очи. С премрежен от снега поглед се взрях в простора. На душата ми стана едно смирено, смирено...
Мислите ми се навряха в безкрая на висините. Притиснато от огромния снежен калпак, тялото ми сякаш се смали. Сърцето ми изтръпна. Замря…
Толкова снежинки нехаеха за съдбата си пред топлината на уличната лампа, че направо ме обзе страх за тях...
В зимното одеяло на природата се гушнаха милиарди звезди. Страхливо се притиснаха една в друга и плахо потръпнаха, озарени от студената светлина на зимната нощ.
Една страхливка се отправи към изваяния от децата снежен великан. Завъртя се около него като че да му се радваше. Издигна се отново към небосвода, подплашена от появил се внезапен вятър. След миг се втурна с неподозирана за никого сила към малките му очички, направени от въглени. Като че огромното и желание бе да се залепи за тези малки парченца, набучени от нечии ...