Зимна приказка

      Фин снежен прашец се полепи по оголените ребра на дърветата. Усмихнах се. Няколко снежинки погалиха ресниците на навлажнените ми очи. С премрежен от снега поглед се взрях в простора. На душата ми стана едно смирено, смирено...

      Мислите ми се навряха в безкрая на висините. Притиснато от огромния снежен калпак, тялото ми сякаш се смали. Сърцето ми  изтръпна. Замря…

      Толкова снежинки нехаеха за съдбата си пред топлината на уличната лампа, че направо ме обзе страх за тях...

      В зимното одеяло на природата се гушнаха милиарди звезди. Страхливо се притиснаха една в друга и плахо потръпнаха, озарени от студената светлина на зимната нощ.

      Една страхливка се отправи към изваяния от децата снежен великан. Завъртя се около него като че да му се радваше. Издигна се отново към небосвода, подплашена от появил се внезапен вятър. След миг се втурна с неподозирана за никого сила към малките му очички, направени от въглени. Като че огромното и желание бе да се залепи за тези малки парченца, набучени от нечии детски ръчички върху тромавото туловище на този  Мълчаливко. Сякаш искаше нещо да му каже!

     Огромен за вида си пухкав персийски котарак се озова за пръв път в живота си всред предизвикателствата на този снежен вихър. Отърка се внимателно о ледените дрехи на непознатия си приятел. С голямо любопитство се зае да го обикаля с тупкащо сърце.

      Малките синигерчета, кацнали на премръзналото вишнево дърво, втренчиха разузнавателен поглед в този нов съсед, появил се така изненадващо при тях. Ококорените им очички проучваха и муцунката, и походката, и едвам забележимите потрепвания на наострените му ушички. Всеки миг бяха готови да се стрелнат към най-високия клон на дървото, за да са сигурни, че ще са защитени от непредвидимото поведение на пухкавата топка, която със сигурност би могла да ги застраши с нещо.

        Цвърчаха около снежния човек и пъргаво подскачаха към огромното старо гърне, намерено не знам от къде си, и захлупило величествената глава на техния мълчалив приятел

        От двете страни на улицата бяха строени в дълги редици забулени в сняг коли, застинали в мълчаливо преклонение пред величието на зимата.

        Една брезичка  беше разперила клоните си в немощен безпорядък под напора на огромна пряспа. С отчаяни усилия се мъчеше да се измъкне от   всеобхващащия я леден капан. Самотен страничен клон стърчеше изпод снега като протегната за милост ръка на клошар…

        Бясна виелица се издигна високо в небето. Сякаш, за да събере всичките си сили в юмрук и да ги стовари  с невиждана ярост върху горкото самотно дръвче.

       Непознато свистене се дочу иззад комина на недовършеното барбекю. Всички ветрове се събраха на това място и занапираха да проникнат до най-малката частичка на всяка тухла, за да я подложат на великански изпитания. Всички пролуки по сградата засвириха под напора на вятъра като отлично дирижиран оркестър. Облаци от снежинки засипваха всичко наоколо. Бързаха да прикрият с дебела сребърна пелена страховитите помисли на бурята.

          Две снежинки се измъкнаха от клещите на смразяващия вихър. Понесоха се плахо към розовите парченца от морковчета, които децата от съседния двор бяха забучили за оформяне ушичките на снежния човек.

          В студената зимна нощ те идваха като дългоочаквани гости, за да разкажат на ледения си приятел най-хубавата зимна приказка.