- Ясемин, хайде, мамо, ставай!
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светлина във малката стая. Въпреки всичко, тя се събуди щaстлива, знаеше, че последните месеци бяха само временно толкова трудни, щяха да дойдат по-добри дни!
Стана от тънкия дюшек на пода и отвори ципа на големия куфар до прозореца, извади късите си джинсови панталонки и облече бял потник, върза косата си на опашка и се качи на втория етаж. Домакините на огромната къща бяха насядали около софрата, снахата наливаше чай в малките стъклени чашки.
- Ела, дъще! - каза старият стопанин, глава на семейството.
Ясемин седна на земята, мушкайки крака под голямата памучна покривка на цветенца. Поздрави всички и погледна дядо си, седнал срещу нея. Очите му бяха тъжни. Този силен мъж изглеждаше съсипан, тежеш ...