Корен от глухарче, стръкче гръмотрън и листа от върбинка. Малена внимателно подреждаше билките в плетения кош. Снопче прясна коприва и женско биле също можеха да помогнат. Добави и тях и покри отгоре всичко с платно. Изправи се, наметна пелерината, грабна коша и излезе навън. Пред прага я очакваше Полин и пристъпяше нервно от крак на крак, а на лицето й се четеше тревога.
- Хайде, мила, побързай, нямаме време. – прозвуча припряно гласът й.
Тя хукна бързо по пътеката, а Малена едва успяваше да я догонва. До селцето имаше половин час път и двете го изминаха мълчаливо, без да кажат дума. Когато стигнаха до първите къщи, денят вече просветваше. Полин страхливо се заозърта да не би някой ранобуден съсед да ги мерне от тъмнеещите прозорци, а Малена нахлупи качулката на пелерината и се скри съвсем в нея. Прокрадваха се край стените тихо, като сенки, докато стигнат целта си.
В стаята, на светлината на мъждукаща свещ се виждаше отпуснато в постелята момиче. На бледото лице блестяха ситни капчиц ...