4 NON BLONDES - "WHAT'S UP"

25 years and my life is still
I'm trying to get up that great big hill of hope
For a destination
I realized quickly when I knew I should
that the world was made up of this brotherhood of man
for whatever that means
And so I cry sometimes when I'm lying in bed
Just to get it all out what's in my head
And I am feeling a little peculiar
And so I wake in the morning and I step outside
And I take a deep breath
And I get real high
And I scream from the top of my lungs
What's goin' on
And I say, hey hey hey hey
I say hey, what's going on?
And I say, hey hey hey hey
I say hey, what's going on?
ooh, ooh ooh...
And I try, oh my God do I try
I try all the time in this institution
And I pray, oh my God do I pray
I pray every single day for a revolution
And so I cry sometimes when I'm lying in bed
Just to get it all out what's in my head
And I am feeling a little peculiar
And so I wake in the morning and I step outside
And I take a deep breath
Then I get real high
And I scream from the top of my lungs
what's goin' on
And I say, hey hey hey hey
I say hey, what's going on?
And I say, hey hey hey hey
I say hey, what's going on...
25 years and my life is still
I'm trying to get up that great big hill of hope
For a destination.


4 NON BLONDES - "КАКВО СТАВА"

25 години изминаха, а в живота ми няма промяна,
опитвам се да храня надежда,
за да открия пътя.
Бързо осъзнах, знаех, че трябва,
че светът е създаден от мъжете!
Каквото и да значи това!
Затова понякога плача докато лежа в леглото си,
просто за да излея чувствата си
и се чувствам мъничко странна.
Будя се сутрин и излизам навън,
поемам дълбоко въздух,
чувствам се добре
и крещя с цяло гърло:
"КАКВО СТАВА???"
И казвам: "Хей! ХЕЙ! Хей! Хей!"
Казвам: "Хей! КАКВО СТАВА?!"
И казвам: "Хей! ХЕЙ! Хей! Хей!"
Казвам: "Хей! КАКВО СТАВА?!"
ооо, ооо, ооо...
И полагам усилия, О, Боже, така е!
През цялото време в тази институция!
И се моля, да, Боже, моля се,
всеки ден за коренна промяна!
Затова понякога плача докато лежа в леглото си,
просто за да излея чувствата си
и се чувствам мъничко странна.
Будя се сутрин и излизам навън,
поемам дълбоко въздух,
чувствам се добре
и крещя с цяло гърло:
"КАКВО СТАВА???"
И казвам: "Хей! ХЕЙ! Хей! Хей!"
Казвам: "Хей! КАКВО СТАВА?!"
И казвам: "Хей! ХЕЙ! Хей! Хей!"
Казвам: "Хей! КАКВО СТАВА?!"
25 години изминаха, а в живота ми няма промяна,
опитвам се да храня надежда,
за да открия пътя.