9 июл. 2019 г., 15:50  

4_СЪНЯТ НА ГЛУПАЦИТЕ, глава 4, САТАНАТА (Будимир) 

  Переводы » Проза, с русского
920 0 0
27 мин за четене

ГЛАВА 4 от книгата на Будимир: Съня на глупаците

(фрагментарен превод)

САТАНАТА

Дълго размислях върху тези неща, които ми разкри Добриня. Не можех да приема, че знанията не са двигател на обществото по пътя на еволюцията. Оказва се, че цялата образователна система обслужва нечии интереси и прави всичко така, че човек да не може да мисли. Пълен абсурд. На кого е нужно това? Трябваше по-скоро да разбера, но дневният разпорядък на службата не даваше възможност за скорошна среща с Добриня.  Приближаваше един от съветските празници. За войника, както и за коня, празниците са тежест. Трябваше да маршируваме.
Разучавахме строеви песни, и т.н.
Странно, но службата не беше за мен много обременителна, както предполагах, че ще бъде. Беше ми даже интересно. Не че живота в казармата беше приятно прекарване на времето. Просто се опитвах да намеря нещо добро в това, което не беше много добро, и поради това не ми беше зле. Изпитвах, например, естетическа наслада от реда, който ни обкръжаваше. Ние, редниците, бяхме млади, еднакви на възраст. Имахме едни и същи цели и желания. Лесно намирахме общ език. Беше ни весело. Лудеехме като деца. Тук беше възможна истинска мъжка дружба.  Безкористна дружба.

* * *
Когато пак се срещнахме с Добриня му зададох въпроса, който ме безспокоеше:
- Кой стои зад механизма на тотален контрол! Кому е нужно да държи човечеството в неведение?
- Сега ще ти кажа, сериозно отговори той, като ме гледаше с оценяващ поглед: ще мога ли да разбера това, което ще каже. - Всичко това е изгодно на Сатаната.
- Странно? За какъв Сатана говориш? Сега и за бога ще си спомниш, - засмях се аз. Тогава, по време на Съветския съюз, много хора бяха атеисти и такива персонажи от космически мащаб, като бог и сатана, се възприемаха прост като митологични герои.
Тези думи ме възмущаваха. Вярата в тези същества беше за мен анахронизъм. Вярващият човек се асоциираше в моето съзнание с неграмотна дореволюционна бабичка.
Добриня продължаваше:
- Сатана, Луцифер, Дявол - и също така имената на този, който действително владее в сегашния момент контрола над цялото човечество.
- Но нали Сатаната е мит?
- Да! Но мит, създаден от Сатаната. Я
 ми кажи, колко пъти си стрелял с автомата?

- Два пъти.
По това време се беше изминала една година от службата.
- За два пъти стреляне не си заслужава да се служи две години! Ние сме тук не за защита на отечеството. А защо? Нека погледнем какво става в обществото: пиянство, в семействата кавги. Човек живее за да ходи на работа, това е фактически робство, само че  специална форма на робство - без външно притежание на робите. Хармония няма никъде. Е, кажи ми сега: на кого е изгодно това положение?

Замислих се как да отговоря. Сетих се за богаташи, директори, собственици на голями предприятия, министри, държавни глави. От една страна, за тях е изгодно сегашното положение на нещата в обществото, но от друга, всички тези изгоди са непродължителни, и, ако имахме здраво, хармонично общество, биха били доволни всички, и те и ние.  Сега не познавам нито един човек напълно доволен и щастлив. Проблеми имат всички: естрадните звезди, политиците от всички рангове, бизнесмените, трудно е да бъдат те наречени по-щастливи от другите членове на обществото. Излиза, че няма лица, особено облагодетелствани от това, което става, и не от хората зависи тяхното сегашно щастие. 

- Добриня, стигам до извода: няма на Земята човек, комуто да са изгодни процесите, които стават в момента в обществото.
- Или не ти е известен този човек, - заключи Добриня. - Това е Сатаната!
- Еми, той човек ли е? - Добриня ме учудваше всеки път, и ми се струваше, че той подиграва с мен.
- Да! - потвърди Добриня. - Сатаната е човек!
- Тук има нещо неясно. Той се е родил отдавна. На колко е години тогава? Мисля това са много години. Кой го е родил? Доколкото знам сатаната е паднал ангел, противопоставил се на бога.
- Точно това е мит!
- А кое тогава не е мит?
- Не е мит факта, че в доисторическо време хората са живяли щастливо. И ако това се приеме за критерий, те са ни доста превъзхождали, независимо от това, че не са имали техника, образование, медицина и органи на властта в сегашния им вид. Техниката е само жалка замена на физическото тяло и на ума. Тези доисторически хора са имали идеални физически тела. Мисълта им е била чудотворна. Могли са да се преместват в пространството и да виждат на огромни разстояния. За общуване не са им били нужни телефони, телепатията ги е заменяла.  Съвременните средства за комуникация не могат да се сравняват със скоростта на тяхната мисъл. И най-важното е това, че тези хора са били щастливи и безгрижни. 

- Именно знанието в ръцете на Сатаната станало инструмент за придобиване на власт. Никой не знае откъде се е появил Сатана. Той е изтрил спомена за себе си. Той е създал мита за доброто и злато, за греха и добродетелта, за бога и дявола. Наложило му се е да измисли бога като гениален, положителен творец. Иначе не е било възможно да се опише устройството на света и ролята на сатаната в него. А света е трябвало да бъде описан, от самото раждане, от самото сътворение и до края. Трябвало е да се напише историята до появата на  Сатаната, и да се продължи писането по-нататък. И той е написал новата история още тогава, когато човечеството е било щастливо, а той не. Сега ние със своя живот пишем неговата история и може със сигурност да се каже: човечеството не е  щастливо, а той... не е известно.

 Създаването на мита и историята, фактически са първите знания, подменящи мъдростта! До появата на Сатаната човешкото общество е било ведическото. Това значи, че не знанията са били определящи за делата на човека, а видението, откъдето идва думата "ВЕДАНЕ" - да се получава мъдрост от пространството и времето. Сега ведите се смятат за старинни индийски писмена. Но това не е вярно. Момента, в който ведите са записани, те са престанали да бъдат веди. Продължавайки да ги нарича ВЕДИ, човек се е обрекал да живее без видение и без ВЕДАНЕ. Записването на ведите е изгодно само на Сатаната.  

Била е записана цялата древна мъдрост.... Самата мъдрост е загубила своята сила. Сега е можело да бъде тълкувана по всякакъв начин. Казаните или записани думи, та макар и това да е мъдростта на вековете, могат да бъдат използвани кой както си желае, и не е важно за какво говорят те, а е важно кой вещае, кой ги запълва с образи. Ако това е Сатаната, то най-прекрасните думи за истината ще служат на неговите задачи и ще бъдат взети от него на въоръжение с цел контрол над населението. Изхождайки от записаните веди, Сатаната е разработил първите закони и първите системи. На тяхна база е създал първата държава. Това е най-мощната система за контрол, която и сега съществува. Задачата на държавите е била и си остава укрепване властта на Сатаната   Конгломератът на страните му дава контрол над голямата част от населението на Земята. 
- Почакай, Добриня! Защо е било нужно на Сатаната да контролира населението на Земята?
- Това е сложен въпрос, - продължи Добриня - Мога да кажа само това, че контролът позволява на Сатаната да отнема на хората волята; заменяйки мъдростта със знания, той е започнал да се храни с мисловната енергия, с енергията на осмислянето на хората, което придава сила на неговата мисъл за неговото дяволско творчество. Да се твори може и по друг начин, но какво могъщество се получава когато в един човек е събрана енергията на осмислянето на милиони и милиарди хора? На него му е много нужно да се увеличава числеността на населението, особено на тези слоеве на обществото, които старателно му служат. Сатаната е събрал осъзнатостта на милиарди в своето съзнание, и той е в състояние да твори най-могъщи образи, той е станал бог. Сатаната е измислил бога и е станал бог. Благодарение на своята мисъл и творчество, основано на енергията на осмислянето на цялото човечество, Сатаната е създал от себе си бог. А не бог да е създал  човека. И в сегашния момент този бог е реален. В древността боговете са били или родоначалници, или основатели на глобални системи. От древни времена в света е съществувало многобожие и, ако се погледне в историята, ще се види, че имената на много от ведическите богове фигурират като имена на човеци. Както основателите на племето или рода, така и основателите на системи  продължително време са се захранвали с енергията на  осмислянето на тези, които са държали техните образи в своите мисли, и по този начин образът е ставал силен. Той се е отделял от човека и започвал самостоятелно да съществува. Той е можел да защитава и да води хората, които са му били предани. Фактически, образът е помагал за осъществяване на намеренията им, а молитвите и жертвоприношенията са го правили силен и жив - това е вече бог и тотем.
При желание, обладавайки знания за определени технологии, и обикновен смъртен човек е можел да стане бог.
Най-често, обаче, това е ставало след смъртта по тази причина, че този който е станал бог, приживе не се е стремял към това. Бог е необходим за  тези, които са го обкръжавали, така се е случило с Христос, Буда и Ленин.

В началото на своята дейност Сатаната е поддържал многобожието, но е отделял боговете и хората с непреодолима пропаст.  Следващ етап е бил създаване на образа на единобожието, появили са се множество религии, поддържащи този образ. Такава религия е християнството. Декларирайки, че бог е един, иудо-християните по този начин  са насочили цялото внимание на милионите християни към един образ, и този образ е свързан с човек, който е далеч от святоста. Но, той действително се явява господар на света. Отдавайки вниманието си на този образ, християните захранват Сатаната със своето осмисляне, и така отдават себе си в служба на него. Той зомбира вярващите и ги използва за своите си цели.
Сега, в християнството, ние наричаме бога господ и не забелязваме, че наричайки го още и отец наш ние си противоречим. Думата "господ" произхожда от думата "господин". Не може да бъде  той и отец и господин едновременно.  Не може бащата да бъде господин на децата си, не е баща той тогава. 

Началото на своя път към обожествяването  Сатаната започва като обикновен човек, със способности, каквито по това време са имали всички. Всеки е можел да въплати подобна идея, но никой не е имал такова намерение, всички са били достатъчно богати и щастливи.  По отношение на твоя въпрос, защо са нужни на сатаната контрол, сила, власт, мога само да се досещам, но да ведам* (*да знам със сигурност, бел. прев.)... Не ведам! Пътя към себе си той е закрил. Никой сега не го знае къде се намира, и кой е, но уздите на властта са у него. Всички, от кралете до робите се подчиняват на неговата воля. 

След като е създал мита за доброто и злото, Сатаната е въвел такова понятие като грех (или вина). Във ведическото общество такова понятие не е съществувало. Съществувало е друго понятие - неведение. Несведущият (или - НЕВЕДАЩИЯТ, бел. прев) човек е можел да извърши постъпки, които са противоречали на начина на живот на обкръжаващите го хора.  Такива (несведущи) хора, обаче, не са били много и те са живяли под опеката на ведащи хора, които са ведали и за себе си и за несведущия. 
Сега ситуацията е друга, НЕВЕДАЩИТЕ хора са огромното мнозинство от населението на Земята. Техните постъпки се базират не на мъдростта, а на знанията. Знанията принадлежат на някого, те могат да служат на различни цели. Сега почти всички знания изхождат от Сатаната и служат на неговите цели. Образно казано, знанията са конците в ръцете на кукловода, където куклите са хората, а кукловода - Сатаната. Сега, нека си представим, че Сидоров е извършил неморална постъпка. Обществото ще осъди Сидоров, той пък ще се почувства виновен. Ако обаче изследваме вината на Сидоров, ще видим, че нея я няма. Фактически, всички постъпки на Сидоров са несъзнателни и се извършват благодарение на конците (на знанията) на кукловода (Сатаната). Следователно, грехът на хората се предизвиква от Сатаната и това е необходимо с цел да може хората да бъдат наказвани. Наказанието поражда страх, а страхът, от своя страна, убива мисълта. За да се държи населението в рамките на правилата и законите, страхът е необходим. При наличието на страх се изчерпва волята на човека. Същият принцип съществува и в религиите. В християнството адът и съдът божий държат в страх вярващите. Понятието грях в християнството  е основно препятствие за възхождане към бога. Покаянието и исповедта са основно оръдие в ръцете на църквата. Покаянието и исповедта показват на човека неговата нищожност и непригодност за самостоятелно формиране на своята съдба. Когато се покаем и изповедваме, ние се разписваме за греховете, извършени от нас по своя воля, и по този начин снемаме от Сатаната отговорността за тях. Сатаната, в замяна на това, ни дава умиротворение и надежда за безсмъртния живот на нашата душа в рая. 

Сатаната е създал много най-различни системи, от които да не могат да се измъкнат хората. Неговите верни слуги са демоните. На външен вид те са обикновени хора. Те обаче имат подписани със Сатаната договори, техните души му принадлежат в замяна на земни блага. Демоните съзнателно служат на стопанина си, а всички останали не знаят за кого живеят. За тях съществува шанс за спасение, за придобиване на щастие и свобода, за демоните такъв шанс не съществува.  За сметка на това те карат блестящи коли, имат голями къщи и почти неограничена власт. Да се отговори на въпроса от кой е роден не е трудно. Родила го е обикновена жена, която с любов е живяла с мъжа си. 
Във ведическо време всички са живяли с любов. Не е имало граждански бракове и църковни венчания. Не е съществувало задължение да се живее с човек без любов. Семействата са се създавали за щастлив живот. Нещо повече, ако в семейството не е била налична любов, децата са се раждали слаби.  Сатаната е бил силно дете. Иначе не би могъл да извърши това, което е направил. Самото име – Сатана от  древневедически език може да се преведе, като «са» – безкрайност, «та» – живот, «на» – смърт. Индийските йоги имат мантра:   «са-та-на-ма». В името Сатана не стига последната сричка «ма», която означава възраждане, «са-та-на-ма» – пълния цикъл на живота, без "ма" цикълът не се затваря, а завършва със смърт. Най-вероятно, родителите на Сатаната са искали да дадат силно име на своето момче, но сричката "ма" като женско начало са решили да не включват в неговото име. И вероятно, името е повлияло на съдбата на Сатаната, и изиграло зла шега със света на хората. Под влиянието на Сатаната древният матриархат се е сменил с патриархален строй.

На колко е години той сега? Това не мога да кажа. Своят информационен канал той е скрил. Не мисля, че е много стар, не е по-стар от сегашната пенсионна възраст. Сатаната използва техниката на съзнателното прераждане. Съзнателната смърт преминава в съзнателно прераждане. При това, цялата памет за миналите животи се съхранява, и всичката сила на мисълта също. Докато Сатаната е малко дете, неговата воля се изпълнява от предани на него регенти, намиращи се под контрола на сатанинския образ. Благодарение на техните усилия властта над човечеството не отслабва. 

 

Продължение следва

 

Оригинален текст

 

ГЛАВА 4
САТАНА

Я долго размышлял над тем, что мне рассказал Добрыня. Не укладывалось в голове то, что знания не являются двигателем человеческого общества к эволюции. Вся образовательная система, оказывается, обслуживает чьи-то интересы и делает всё от неё зависящее, чтобы человек не мог мыслить. Получался полный абсурд. Кому это надо? Мне срочно надо было это выяснить, но армейский распорядок дня не позволял встретиться и поговорить с Добрыней.
Надвигался очередной советский праздник. Для солдата, как и для лошади, праздники в тягость. Нас выгоняли на плац. Мы маршировали. Учили строевые песни. Их зачем-то необходимо петь, когда идёшь строем. Признаюсь честно, никогда не пел и в армии петь тоже не собирался. Поэтому открывал лишь рот, как некая поп-звезда, поющая под фонограмму.
Странно, но служба не была для меня очень обременительной, как я предполагал на гражданке. Мне стало даже интересно. Не то чтобы жизнь в армии была для меня приятным времяпровождением. Я просто пытался найти хорошее в том, что нельзя назвать хорошим, и от этого чувствовал себя более или менее комфортно. И испытывал некое эстетическое удовольствие от порядка, царившего вокруг. Мы – рядовой состав – были молоды, одного возраста. У нас были одни цели, желания. Легко в общении находили общий язык. Нам было весело. Мы бесились, как дети. В армии возможна была настоящая мужская дружба. Она не строилась на какой-либо корысти. Просто дружба ради дружбы.

* * *

Когда мы вновь встретились с Добрыней, я задал ему беспокоящий меня вопрос:
- Кто стоит за механизмом тотального контроля? Кому нужно держать человечество в неведении?
- Я скажу, - серьезно ответил Добрыня, глядя на меня оценивающим взглядом: смогу ли я принять то, что услышу. – Всё это выгодно Сатане.
- Ты что? Какой Сатана? Сейчас ещё и бога вспомнишь, - рассмеялся я.
Тогда, при Советском Союзе, большинство людей считали себя атеистами и таких персонажей космического масштаба, как бог и сатана, воспринимали не более как мифологических героев. Меня коробило от подобных слов. Вера в эти существа была для меня анахронизмом. Верующий человек ассоциировался в моём сознании с неграмотной дореволюционной старушкой.
Добрыня продолжал:
- Сатана, Люцифер, Дьявол – вот имена того, кто действительно владеет в настоящее время контролем над всем человечеством.
- Но ведь сатана - миф?
- Да! Но миф, созданный Сатаной! Сейчас я тебе подкину одну задачку для размышления, ты задал сейчас мне вопрос, который, если перефразировать, можно задать и так: «Кому выгодно такое положение в обществе, которое мы имеем сейчас?» А положение это таково. Человек на данный момент достиг успехов в загрязнении экологии, в обнищании энергетических ресурсов Земли, в перенаселении планеты. В гонке за вооружением мы так преуспели, что при возникновении крупномасштабной войны с применением ядерного оружия, жизнь на нашей планете будет невозможной.
Посмотри, что творится в нашей стране: повальная коррупция, медицина не лечит, а калечит, милиция не охраняет население, а является карательным органом, образование оболванивает, армия не умеет воевать. Ты сколько раз стрелял здесь из автомата?
- Два раза.
К тому времени уже год, как я находился в рядах советской армии.
- Из-за двух раз не стоит служить два года! Мы здесь не для защиты отечества. А для чего? Задай себе этот вопрос! Давай взглянем, что творится в обществе: пьянство, в семьях разлад. Человек живёт для ежедневного хождения на работу, по существу это рабство, но более изощрённое, не требующее дополнительных затрат на содержание раба.
Гармонии нет нигде. И вот тебе мой вопрос: кому это выгодно?
Я задумался. В голове мелькали образа коррупционеров, богачей, директоров и владельцев крупных предприятий, министров, глав государств. С одной стороны, им выгодно то положение вещей, которое существует в обществе, но с другой, все эти выгоды непродолжительны и, имей мы здоровое, гармоничное общество, довольны были бы все, в том числе и они. Сейчас ни одного довольного и в полной мере счастливого человека я не знаю. Проблемы есть у всех: у звёзд эстрады и кино, у политиков всех рангов и бизнесменов, сложно назвать этих людей более счастливыми, нежели других членов общества. Выходит, нет заинтересованных лиц в том, что творится сейчас в обществе, не от людей зависит их теперешнее положение.
- Добрыня, я пришёл к выводу: нет на Земле человека, которому выгодны те процессы, что происходят на данный момент в обществе.
- Или ты не знаешь этого человека, - подытожил Добрыня. – Это Сатана!
- Ты его назвал человеком? - Добрыня каждый раз удивлял, и мне казалось, что он разыгрывает меня.
- Да! – подтвердил Добрыня. – Сатана - человек!
- Здесь какая-то несостыковочка. Слышал я, он давно родился. Сколько ему тогда лет? Мне кажется, столько не живут. И кто его родил? Насколько я знаю, сатана ни кто иной, как падший ангел, противопоставивший себя богу.
- А вот это миф!
- Что же тогда не миф?
- Не миф то, что люди в доисторические времена жили более осмысленной и счастливой жизнью. И если это принимать за критерий цивилизации, они во многом превосходили нас, несмотря на то, что не было у них техники, образования, медицины, органов власти в том виде, в котором они есть сейчас у современного общества. Техника есть жалкая замена физического тела и ума. У тех доисторических людей физическое тело было идеально. Мысль творила чудеса. Они могли перемещаться в пространстве и видеть через огромные расстояния. Для общения им не нужны были телефоны, телепатия заменяла их. Современные средства коммуникации не идут ни в какое сравнение со скоростью их мысли. А главное - они были счастливы и беззаботны.
Сейчас мифы описывают то время как рай. Но рай был здесь, на Земле.
Помнишь, за что бог, по Ветхому завету, изгнал Адама и Еву из сада своего?
- Помню, Ева съела с дерева познания яблоко. Искуситель был дьявол в обличье змея. Он уговорил её попробовать этот плод.
- Вот именно, знание в руках Сатаны, один из инструментов его власти. Этот инструмент выполнил свою задачу и продолжает служить ему сейчас. Знания даны нам змеем. Так гласит миф. И это даже особо не скрывается. Но умея читать и не умея ведать, мы теряем смысл происшедшего.
Никто не ведает, откуда взялся Сатана. Он стёр о себе память. Он создал миф о добре и зле, о грехе и добродетели, о боге и дьяволе. Ему пришлось придумать бога - гениального, положительного творца. Иначе нельзя было описать строение мира и свою роль в нём. А мир надо было описывать, с самого рождения, с сотворения и до конца. Необходимо было написать историю до появления Сатаны, и продолжать писать после. И он написал новую историю ещё тогда, когда человечество было счастливо, а он нет. Сейчас мы своей жизнью пишем его историю и можно с уверенностью сказать: человечество не счастливо, а он... кто знает?
Создание мифа, по существу, есть первые знания, подменяющие собой мудрость! До появления Сатаны человеческое общество было ведическим. Это значит, не знаниями руководствовался в своих деяниях человек, а виденьем, отсюда слово «ведать» - получать мудрость из пространства и времени. Сейчас веды считаются старинными индийскими письменами. Но это неверно. Как только веды были записаны, они перестали быть ведами. Продолжая называть их ведами, человек обрёк себя на невиденье или неведенье. Записывание вед выгодно только Сатане.
Была записана вся древняя мудрость, с минимальной коррекцией, с поправкой на бога как высшее существо, являющееся личностью. Мудрость утеряла свою силу. Теперь её можно трактовать как угодно. Сказанные или записанные слова, пусть даже это была мудрость древних времён, могут быть использованы как угодно, и неважно, что они вещают, а важно, кто их вещает, кто наполняет их своими образами. Если это Сатана, то самые прекрасные слова об истине будут служить его задачам и 
обязательно возьмутся им на вооружение для контроля над населением. Исходя из записанных вед Сатаной были разработаны первые законы и первые системы. На их базе он создал первое государство. Самую мощную систему контроля, которая существует и по сей день. То первое государство сейчас мы знаем под названием Египет. Именно это государство оказало мощнейшее влияние на современную культуру западного мира. Позднее было создано ещё два государства: на территории Двуречья — город-государство Урим (Ур) и на территории Китая — государство Инь. Они легли в основу развития геополитики Востока и Дальнего Востока. На сегодняшний момент число государств в мире приближается ко второй сотне. Задачей государств было и остаётся укрепление власти Сатаны. А конгломерат стран даёт ему контроль над большинством населения Земли.

— Постой, Добрыня! Зачем нужно было Сатане контролировать население Земли?

— Вопрос задал ты не простой, — продолжил Добрыня. — И не просто на него ответить. Тем более, когда не знаешь ответа. Могу сказать одно, контроль позволил Сатане забирать у людей их волю, заменив мудрость знаниями, он стал питаться людским осмыслением, которое даёт силу мысли для его дьявольского творения. Творить можно и другими способами, но какова будет мощь, если в одном человеке собрать осмысления миллионов, миллиардов людей? Ему очень надо поднимать численность населения, особенно тех слоёв общества, которые будут особо рьяно ему служить. Сатана собрал осознания миллиардов в своём сознании, он в состоянии творить самые мощные образы, он стал богом. Сатана сам придумал бога и стал им. Благодаря своей мысли и творчеству, основанному на осмыслении всего человечества Земли, Сатана создал из себя бога. А вовсе не бог — человека. И не люди — бога, как полагают атеисты. И сегодня этот бог реален.

В древности боги являлись либо родоначальниками, либо основателями глобальных систем. С давних времён в мире существовало многобожие и, если углубиться в историю, то имена многих ведических богов мы можем встретить там как конкретного, жившего ранее человека.

Как основатели племени, рода, так и основатели систем за продолжительное время впитывали осмысление тех, кто держал их образ в своих мыслях, тем самым этот образ становился сильным. Образ отделялся от человека и начинал существовать сам по себе. Он был способен защищать и вести людей, преданных ему. По существу, образ помогал осуществлять намеренье, а молитвы и жертвоприношения помогали жить образу, то есть богу, тотему.

При желании, обладая знаниями определённых технологий, богом можно было стать обычному смертному. Но, как правило, это происходит уже после смерти по причине того, что тот, кто становится богом, сам не стремился к этому. Бог необходим для тех, кто его окружал, так стало с Христом, Буддой, Ульяновым. В начале своей деятельности Сатана поддерживал образ многобожия, но отделял богов и людей непреодолимой пропастью. Следующим этапом было создания образа однобожия, появилось множество религий, поддерживающих этот образ. Одной из основных таких религий является христианство.

Декларируя, что бог един, иудохристиане тем самым сконцентрировали всё внимание миллионов христиан на одном образе, и данный образ направлен на человека, который далёк от святости. Но властителем мира он действительно является. Отдавая ему своё внимание, христиане питают Сатану своим осмыслением, тем самым отдавая себя ему в услужение. Он же зомбирует верующих, использует их в своих целях. Я сейчас говорю о христианстве, так как оно более тебе понятно, но то же самое можно сказать и о других религиях, где бог один и является личностью.

Сейчас мы называем бога господом и не замечаем, что, называя его ещё и отцом нашим, мы противоречим сами себе. Слово «господь» происходит от слова «господин». По существу своему, он не может быть богом в таком понимании этого слова, как творец всей вселенной, в том числе и человека. Как творец добра, как отец наш. Не может отец быть господином своих детей, не отец тогда он.

А начал Сатана свой путь к богу обычным человеком, со способностями, которыми в те времена были у всех. Любой мог воплотить такую идею в жизнь, но не было намеренья это делать, был достаток и было счастье. На твой вопрос, зачем Сатане нужны контроль, сила, власть, могу лишь догадываться, но ведать.… Не ведаю! К себе канал закрыл Сатана. Никто его сейчас не знает, но нити власти у него в руках. Все от королей до рабов подвластны его воле.

Сотворив миф о добре и зле, Сатана ввёл такое понятие как грех (вина). В ведическом обществе такого понятия не существовало. Было другое — неведенье. Неведающий человек мог действительно совершать поступки, которые противоречили образу жизни окружающих его людей. Но таких было немного и они жили под опекой ведующих людей, которые ведали и за себя, и за неведующего.

Сейчас ситуация иная, неведующие составляют собой подавляющее большинство населения Земли. Их поступки базируются не на мудрости, а на знании. Знания есть чья-то собственность, они могут служить различным целям. Сейчас почти все знания исходят от Сатаны и служат его целям. Для наглядности эти знания можно сравнить с нитями в руках кукловода, где кукловод — Сатана, а куклы — люди. Теперь, исходя из этого примера, представь себе, что некто Сидоров совершил поступок, который несовместим с моралью. Общество Сидорова осудит, а сам Сидоров испытает чувство вины. Если мы станем разбираться, в чём же вина Сидорова, то не сможем её найти. Практически все поступки Сидорова не осмыслены и совершаются они благодаря нитям (знаниям) кукловода (Сатаны). Отсюда следует, что грех людей провоцируется Сатаной и необходимо это для того, чтобы людей можно было наказывать. Наказание рождает страх, а страх, в свою очередь, убивает мысль. Чтобы держать население в рамках правил и законов, страх необходим. При страхе истощается воля человека. Тот же принцип присутствует и в религиях. В христианстве ад и суд божий держат в страхе верующих. Понятие греха в христианстве — главное препятствие восхождения к богу. Покаяние и исповедь — основное орудие у чиновников церкви. Покаяние и исповедь показывают человеку его ничтожность и непригодность для самостоятельного вершения своей судьбы. Покаявшись или исповедавшись, мы расписываемся за греховные деяния, совершённые нами по своей воле, тем самым снимая ответственность за них с Сатаны. Взамен этого Сатана даёт нам умиротворение и надежду на бессмертную жизнь нашей души в раю.

Сатаной было создано бесчисленное число систем, из которых, по его замыслу, не суждено вырваться людям. У него есть верные слуги — демоны. С виду они обычные люди. Но с ними у Сатаны есть подписанные договора, их души принадлежат ему взамен на земные блага. Демоны сознательно служат своему хозяину, все остальные и не подозревают, для кого они живут. Если для нас есть шанс спасения, обретения счастья и свободы, то у демонов такого шанса нет. Зато они ездят на шикарных автомобилях, имеют огромные дома и почти неограниченную власть.

Ответить на вопрос, кто его родил, несложно. Родила его обычная женщина, жившая в любви с мужчиной. В ведические времена без любви никто не жил. Не было браков, подкреплённых юридически или скованных узами церковного венчания. Не было обязанности жить с человеком без любви. Семьи создавались для счастливой жизни. Более того, если в семье нет любви, то и дети появлялись слабыми. Сатана был сильным ребёнком. Иначе не смог бы сделать то, что сделал. Само имя — Сатана с древневедического языка можно перевести, как «са» — бесконечность, «та» — жизнь, «на» — смерть. У индийских йогов до сих пор сохранилась мантра, звучащая «са-та-на-ма». В имени Сатаны не хватает последнего слова «ма», которое переводится как возрождение, «са-та-на-ма» — полный цикл жизни, без «ма» цикл не замыкается, а заканчивается смертью. Возможно, родители Сатаны хотели дать сильное имя своему мальчику, но слово «ма», как женское начало, они решили не включать в его имя. И возможно, это имя повлияло на дальнейшую судьбу Сатаны и сыграло злую шутку над миром людей. Под влиянием Сатаны древний матриархальный уклад сменился патриархатом.

Сколько ему сейчас лет? Сказать этого я не могу. Свой информационный канал он скрыл. Я не думаю, что ему много лет, он не старше пенсионного возраста в нашем понимании. Сатана пользуется техникой осмысленного перерождения. Где осмысленная смерть переходит в осмысленное рождение. При этом вся память о прошлых жизнях сохраняется, также сохраняется и вся сила мысли. Пока Сатана находится в младенческом возрасте, его волю исполняют преданные ему регенты, находящиеся под контролем сатанинского образа. Их усилиями власть над человечеством не ослабевает.

 

© Леснич Велесов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??