It was many and many a year ago,
In a kingdom by the sea,
That a maiden there lived whom you may know
By the name of ANNABEL LEE;
And this maiden she lived with no other thought
Than to love and be loved by me.

I was a child and she was a child,
In this kingdom by the sea;
But we loved with a love that was more than love-
I and my Annabel Lee;
With a love that the winged seraphs of heaven
Coveted her and me.

And this was the reason that, long ago,
In this kingdom by the sea,
A wind blew out of a cloud, chilling
My beautiful Annabel Lee;
So that her highborn kinsman came
And bore her away from me,
To shut her up in a sepulchre
In this kingdom by the sea.

The angels, not half so happy in heaven,
Went envying her and me-
Yes!- that was the reason (as all men know,
In this kingdom by the sea)
That the wind came out of the cloud by night,
Chilling and killing my Annabel Lee.

But our love it was stronger by far than the love
Of those who were older than we-
Of many far wiser than we-
And neither the angels in heaven above,
Nor the demons down under the sea,
Can ever dissever my soul from the soul
Of the beautiful Annabel Lee.

For the moon never beams without bringing me dreams
Of the beautiful Annabel Lee;
And the stars never rise but I feel the bright eyes
Of the beautiful Annabel Lee;
And so, all the night-tide, I lie down by the side
Of my darling- my darling- my life and my bride,
In the sepulchre there by the sea,
In her tomb by the sounding sea.

Анабел Лий
Edgar Allan Poe

Преди много, много лета
в кралство в морските земи,
живеела девойка една
под името Анабел Лий
и таз девойка живя,
за да обича и любов да дари.

И двамата бяхме деца
в кралство в морските земи,
но обичахме с любов по – силна
аз и моята Анабел Лий,
затова серафими от небето
за пламтяха за щастието ни.

Туй бе причината преди много лета
в кралство в морските земи
от облак да задуха вятър леден, който уби
прекрасната ми Анабел Лий.
Тогава дойде знатен нейн роднина
отнесе я от мен и
я затвори в гробница студена,
в кралство в морските земи.

Небесните ангели щастливи не бяха,
затова те на нас завидяха и
да – това бе причината всеобщо призната
в кралство в морските земи,
през нощта от облак вятър да се появи,
да простуди и убие моята Анабел Лий.

Любовта ни бе по – силна от любовта
на тези от нас по – стари,
на тези от нас по – мъдри
и нито ангелите в небесата,
или демоните в морски дълбини
не успяха да ме отделят от душата
на красивата Анабел Лий.

Луната щом блесне ме обхващат мечти
за красивата Анабел Лий,
звезди щом изгреят бленувам блестящи очи
на красивата Анабел Лий,
затова по цели нощи лежа
там в гробница до морето скърбя
за мойта любима, мой живот и мое сърце,
в гробница нейна до буйното море.