АВТОПОРТРЕТ

            Автор:  Любинка Донева, Р. С. Македония

Върху кожата живот

рисувам себе си,

а някой друг държи четката

и смесва боите.

Лявата страна ми я няма.

От дясната – първо

рисува окото ми

и веждата ми.

След това подчертава кожата –

ред бръчки,

ред бисери,

ред болка,

но бисерите падат и се търкалят...

Лявата страна ми я няма.

Тази, която ми я няма,

се търси

и пита високо къде е.

Добавя ми

отворена уста,

зачудена врата,

само влизат и

само излизат

думи,

източват се,

лазят

животинки. Размножават се

зрънца, семена,

някой друг,

не аз,

ги гали,

бичува.

Лявата страна ми я няма

Тази, която ми я няма,

пита високо къде е.

И плаче.

О, как плаче лявата ми страна!

АВТОПОРТРЕТ

        Автор: (Љубинка Донева, Р. Македонија)

Врз кожата живот

Се сликам себеси

А друг некој четката ја држи

Боите ги меша

Левата страна ми ја нема

Од десната Првин

Око ми црта

И веѓа.

Дури потоа жугнува кожата

И реди брчки

Ред бисери

Ред болка

Ама бисерите паѓаат. Се тркалаат

Левата страна. Нема.

Таа што ја немам

Се бара помеѓу

И гласно прашува каде е

Ми додава

Отворена уста

Зачудена врата

Само влегуваат

Само излегуваат

Зборовите

Се точат

Се разлазуваат

Животинки. Се размножуваат

Зрнца. Семиња

Некој друг

Не јас

Ги гали

Ги камшикува

Левата страна нема

Таа што ја немам

Гласно прашува каде е

И плаче

О како плаче мојата лева страна.

Б.а. Стихотворението  е поместено в двуезичния ми преводен алманах на съвременна македонска поезия от македонски на български език, (2016), и двуезичната ми преводна поетична книга „Мост към люляците” (2019) от македонски на български език от Любинка Донева.

Думи за автора:

Любинка Донева е родена през 1952 г. в село Соколарци, близо до Кочани. Тя е поетеса, детска писателка, литературен критик, есеист и лексикограф. Основното си образование е завършила в родното си село, а гимназия – в Кочани. Завършила е Филологическия факултет към университета „Свети Кирил и Методий” в Скопие със специалност „Южнославянска литература”. След дипломирането си тя работи като гимназиален учител и прекарва професионалния си живот като учител. Работата ѝ изостря възприятието към литературната естетика и я насърчава да помага и прави премиери на много млади автори. Тя е автор на поетичните книги „Дълбоката стая”, „Моята азбука”, „Подробности на светлината” и „Историята, която (не) следя”. Написала е следните произведения за деца: „Танцът и принцът на цветовете” – драматичен текст (включен в антология с драматични текстове за деца), „Как са се появили цветята” – авторска приказка (също включена в антология с авторски приказки) и „Царка Вятърка” – разкази за деца. Автор е също така на „Речник с остарели думи (в творчеството на Светлана Христова-Йоцич)”, както и на учебник по македонски език за ученици билингви с албански и турски майчин език (за втори гимназиален клас), и на учебник по македонски език, предназначен също за студенти билингви с албански и турски майчин език. Носител е на награда за първа книга, присъдена ѝ по време на международния фестивал „Стружки литературни срещи” (2015 г.). Поезия и литературна критика е публикувала в литературни издания. Участник е в няколко научни симпозиума. Член е на ДПМ (Дружеството на писателите на Македония) и е член на Управителния съвет на ДПМ. Била е член на жури за присъждане награда за литература за деца от ДПМ и е член на редакционната колегия на „Стожер”, бюлетин на ДПМ. Включена е в няколко национални и международни антологии и алманаси. Нейни стихотворения са преведени в Босна и Херцеговина, България, Италия, Словения и Хърватия, а също така са преведени и на английски език и са включени в международната асоциация на Световните писатели (World Wide Writers). Живее в Кочани.