Ghost of a Rose

The valley green was so serene
In the middle ran a stream so blue...
A maiden fair, in despair,

once had met her true love there and she told him...

She would say...
"Promise me , when you see, a white rose you'll think of me
I love you so,
Never let go,
I will be your ghost of a rose..."

Her eyes believed in mysteries
She would lay amongst the leaves of amber
Her spirit wild, heart of a child, yet gentle still and quiet and mild and he loved her...
When she would say...
"Promise me , when you see, a white rose you'll think of me
I love you so,
Never let go,
I will be your ghost of a rose..."

When all was done, she turned to run
Dancing to the setting sun as he watched her
And ever more he thought he saw
A glimpse of her upon the moors forever
He'd hear her say...
"Promise me , when you see, a white rose you'll think of me
I love you so,
Never let go,
I will be your ghost of a rose..."

Душа на  роза

Зелена долина, така спокойна...

През нея бистър поток тече,

и едно отчаяно, русо момиче,

някога истинската любов срещна там.

Тя му каза...

Тя му каза:

‘Обещай ми, когато видиш бяла роза, да си спомняш за мен.

Обичам те толкова много,

никога няма да те изоставя,

ще бъда душата на твоята роза'

Очите и повярваха в чудеса,

тя лежеше сред кехлибарените листа.

Духът и  бе див.  Сърцето и бе невинно, все още нежно и спокойно

и обичаше я той...

Когато тя му каза:

‘Обещай ми, когато видиш бяла роза, да си спомняш за мен.

Обичам те толкова много,

никога няма да те изоставя,

ще бъда душата на твоята роза'

Когато всичко приключи, тя си отиде.

Танцуваше със залязващото слънце, докато той я гледаше

и си мислеше, че винаги

ще я вижда на хълма,

винаги щеше да я чува как изрича...

‘Обещай ми, когато видиш бяла роза, да си спомняш за мен.

Обичам те толкова много,

никога няма да те изоставя,

ще бъда душата на твоята роза'