Киара Галиацо - Лекът, животът и изцелението

--------------------------------------------------------------

Autori: Daniele Magro

---------------------------------------------------------------------

Автори: Даниеле Магро

----------------------------------------------------------------------------

Il buio non è niente,
son solo luci spente,
ma è pieno di intenzioni tradite,
occasioni sprecate,
gettate via per niente.
E mi rivolgo a te, a te,
che inconsapevolmente
luce sei e guida sicura, nel tempo riparo
dal gelo della gente.
Crolli pure la casa di gesso,

non resti neanche il muro.
Ho soltanto da offrirti me stessa,
sarà un posto sicuro.

Mi hai chiamato in un giorno distratto,
Dio, com'è strano, non sono sicura,
ma col tempo ho capito il regalo –

tu sei il rimedio, la vita

e la cura.

Niente, no,
sei forse tu quel niente,
perché non c'è cosa giusta o proibita
in questo schifo di vita,
che mi piaccia come niente.
E nel tuo abbraccio ho trovato un riparo,
dove mi sto scaldando,
e se io fossi la tua porta sul cielo,
tu la mia stanza nel mondo.

Mi hai chiamato in un giorno distratto,
Dio, com'è strano, non sono sicura,
ma col tempo ho capito il regalo –

tu sei il rimedio, la vita

e la cura.
Sì, la vita e la cura.

--
Tu sei
nello spazio sconfinato di una vita insieme,
la tua pelle è il mio confine,

e di questa nostra storia silenziosi e soli
scriveremo poi la fine,
la fine.

Mi hai chiamato in un giorno distratto,
Dio, com'è strano, non sono sicura,
ma col tempo ho capito il regalo –

tu sei il rimedio, la vita e...
Mi hai chiamato in un giorno distratto,
tu mi hai chiamato in un giorno distratto,
tu sei il rimedio, la vita e la cura.
Sei il mio rimedio, la vita e la cura.
Sì.

-----------------------------------------------------------------------------------

Мракът нищо нѐ е,

само угаснали светлини,

но е пълен с предателства на намерения,

с възможности пропилени,

безполезно захвърлени.

Обръщам се към тебе, към тебе,

който несъзнателно си светлина и сигурен водач,

и който си във времето моят подслон

от студа на хората.

Нека домът от тебешири да рухне така,

че да не остане дори стена.

Мога да ти предложа само себе си, нямам друго,

ще бъда твоето сигурно място.

Повика ме в един ден разсеян,

Господи, доколко е странно, не съм сигурна,

но с времето разбрах подаръка –

ти си лекът, животът

и изцелението.

Нищото,

нищото може би си ти,

защото няма нищо правилно и нищо забранено

в този отвратителен живот,

който ми харесва, както ми харесва нищото.

В прегръдката ти намерих подслона,

в който се топля,

и ако аз съм твоята врата към небето,

ти си моята стая в света.

Повика ме в един ден разсеян,

Господи, доколко е странно, не съм сигурна,

но с времето разбрах подаръка –

ти си лекът, животът

и изцелението.

Да, животът и изцелението.

--

Ти си

в безкрайното пространство на нашия съвместен живот,

твоята кожа е моята граница,

а на тази наша история, тихо и само двамата

ще напишем после и края,

края.

Повика ме в един ден разсеян,

Господи, доколко е странно, не съм сигурна,

но с времето разбрах подаръка –

ти си лекът, животът и...

Повика ме в един ден разсеян,

ти ме повика в един ден разсеян,

ти си лекът, животът и изцелението.

Ти си моят лек, живот и изцеление.

Да.

-------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=7ifTDsmQmJs