Клуб Дого - Само веднъж

(Autori: Luigi Florio)

(Автори: Луиджи Флорио)

Una volta sola

(Guè)
Questa è la storia di un ragazzo che sa quanto vale
Lui vuole distinguersi dalla gente normale
Crescendo ha visto il meglio e il peggio
Vuole disegnare il futuro, sfidare il destino e fargli uno sfregio
Vede chi dentro è un re restare zitto e prendere sputi
E gli schiavi vestiti bene parlare, ma a lui sembrano muti
Tiene stretti i sogni e mantiene i pensieri crudi
Tra la folla mentre aspetta alla fermata troppo minuti
Con la musica vuole colpire menti e cuori
E dopo il morire vivere ancora come gli scrittori
L’anima pesa solo 21 grammi
Voler sollevare troppo può causare drammi
La svolta è figlia di sbattimento
Lui non fa smorfie false non ha bugie nelle tasche tiene ben alto il mento
Finchè arriverà il momento, arriverà il suo tempo
E con le mani toccherà il firmamento

(Rit.)
Se si vive una volta sola vivo col cuore in gola
Posso cambiare questa storia qua
E non posso aspettare ora
Tu devi fartela non è la vita che ti fa frà!

(La Furia)
Questa è la storia di chi non ha natali-frà
E i riferimenti alle persone qua- sono tutt’altro che casuali
Stanno stretti isolati come animali
Ma sanno che la dolcezza è una carezza coi calli sopra alle mani
Sanno che il mondo è duro ma basta salire i piani
È solo chi vive senza futuro lo fa domani
Lui crede - che la città sia lontano non la vede
Ma un giorno lui sarà il re di Milano in questo ha fede
Chiede a chi campa e sbanca se la fatica li stanca
o se basta piangere e dopo la vita cambia
parlano di chi è ricco nell’anima lontani dal conto in banca
quello che ha ottiene quello che manca
non ha paura che la fortuna blocchi la ruota
sa che un uomo vale di più di ogni banconota
con lo sguardo all’asfalto agli angoli bui
si farà una vita non lascerà che sia la vita a farsi lu

Rit.

Само веднъж

Малкия ГЕ:

Това е историята на едно момче, което знае колко струва,

то иска да се разграничи от нормалните хора.

Растейки, е видял най-хубавото и най-лошото,

иска да нарисува бъдещето, да се изправи срещу съдбата си и да ú се изсмее.

Вижда в себе си цар, мълчи си и поема злобата,

робите - добре облечени си дрънкат, но на него му изглеждат неми.

Държи здраво мечтите и мислите - сурови,

измежду тълпата, докато чака автобуса прекалено дълго.

С музиката цели да докосне сърцата и умовете

и след смъртта да живее още - като писателите. 

Душата тежи само 21 грама,

а да искаш да я издигнеш прекалено на високо, може да причини драми.

Промяната е дъщеря на усилието,

той не се мръщи напразно, няма лъжи в джобовете, върви с повдигната глава.

Докато не дойде моментът на неговото време,

когато с ръце ще докосне небето.

Припев:

Щом се живее веднъж, ще живея на пълни обороти,

мога да променя тази история тук,

не мога да чакам сега,

ти трябва да се справиш с живота, а не той с теб!

Джейк Яростта:

Това е историята на онзи, който няма корени,

а обръщенията към хората тук са повече от случайни.

Стоят нагъсто, изолирани като животни,

но знаят, че сладката нежност е помилването на ръка разранена от мазоли.

Знаят, че светът е жесток, стига да изкачиш етажите,

и само онзи, който живее без бъдеще, го прави утре.

Градът е далеч, той не го вижда,

но един ден ще му бъде цар - в това вярва.

Питай хората, които преживяват и едвам свързват двата края, дали умората ги изхабява,

или е достатъчно да си поплачеш и после живота ще бъде по-различен.

Говорят за хора богати душевно, далеч от банковата сметка,

това, което имаш - изкарваш това, което липсва.

Не го е страх, че късмета ще блокира колелото,

знае, че човек струва повече от всяка банкнота.

Поглед впит в асфалта из тъмните ъгли,

ще си изгради живот, няма да остави животът да го прецака.

Припев.