Cresa

I den denes ko sonliva pesna
Ke doleta miris na cresa
Koga prolet ke rascuti v pole
Edna cresa sto mene me ceka...

Koga morav da odam im rekov
Se sto imam i kuka i niva
Neka zeme sto mu treba sekoj
No cresata da ja najdam ziva

Sto e toa vo lugeto tazno?
Sto ziveat vo zivoti tugi?
Koj vo moeto minato plovi?
Sosem mirno, bez da se srami...

Samo veterot glasot go slusna
I ko eho se vrati pak v dusa
Ubava pesna ne saka bas sekoj
I na slavej kamen frla nekoj...

Sto e toa vo lugeto tazno?
Sto ziveat vo zivoti tugi?
Koj vo moeto minato plovi?
Sosem mirno bez da se srami...

Череша („Цреша")

И един ден като приспивна песен
ще усетя аз аромата на череша,
когато пролетта разцъфти в полето
една череша мен ще чака.

Когато трябваше да тръгвам казах:
Каквото имам и къща и нива,
нека вземе,на кой каквото трябва,
но черешата искам да намеря жива.

Каква е тази тъга в хората
защо живеят чужд живот,
кой ли в моето минало броди
съвсем спокойно без никакъв срам?

Само вятъра моя глас дочу
и като ехо се върна пак в душата ми,
хубавата песен не всеки иска да чуе
и по славея камъни хвърлят някой.

Каква е тази тъга в хората
защо живеят чужд живот,
кой ли в моето минало броди
съвсем спокойно без никакъв срам?

Не е небе онова което ви предлагат,
и слънцето не е злато, което блести,
ако могат и Бог биха продали
а тях само Той ще ги съди.

Каква е тази тъга в хората
защо живеят чужд живот,
кой ли в моето минало броди
съвсем спокойно без никакъв срам?