Масимо Раниери - Да загубиш любовта

(Autori: Marcello Marocchi & Giampiero Artegiani)

(Автори: Марчело Мароки & Джампиеро Артеджани)

(Sanremo 1988)

(Санремо 1988)

Perdere l'amore

E adesso... andate via! 
Voglio restare solo 
Con la malinconia, 
Volare nel suo cielo 
Non chiesi mai chi eri 
Perché scegliesti me 
Me, che fino a ieri, 
Credevo fossi un re. 
 
Perdere l'amore, quando si fà sera, 
Quando fra i capelli un pò d'argento li colora 
Rischi d'impazzire, può scoppiarti il cuore 
Perdere una donna e avere voglia di morire! 
Lasciami gridare, rinegare il cielo 
Prendere a sassate tutti i sogni ancora in volo 
Li farò cadere ad uno ad uno 
Spezzerò le ali del destino 
E ti avrò vicino. 
 
Comunque ti capisco 
E ammetto che sbagliavo 
Facevo le tue scelte 
Chissà che pretendevo 
E adesso che rimane 
Di tutto il tempo insieme 
Un uomo troppo solo 
Che anchora ti vuol bene 
 
Perdere l'amore, quando si fà sera, 
Quando sopra il viso, c'è una ruga che non c'era 
Provi a ragionare, fai l'indifferente, 
Fino a che ti accorgi che non sei servito a niente! 
E vorresti urlare, soffocare il cielo 
Sbattere la testa mille volte contro il muro 
Respirare forte il suo cuscino 
Dire " è tutta colpa del destino " 
Se non ti ho vicino 
 
Perdere l'amore, maledetta sera 
Che raccoglie i cocci di una vita immaginaria 
Pensi che domani è un giorno nuovo 
Ma ripeti : " non me l'aspettavo " 
" Non me l'aspettavo " 
 
Prendere a sassate tutti i sogni ancora in volo 
Li farò cadere ad uno ad uno 
Spezzerò le ali del destino 
E ti avrò vicino 
Perdere l'amore

Да загубиш любовта

А сега... махайте се! 
Искам да остана сам, 
със своята меланхолия... 
Да летя в нейното небе...
Не попитах никога коя беше...
Защо избра мен...

Мен, който до вчера 
се смятах за цар...

Да загубиш любовта, когато се свечерява... 
Когато косите посребряват...
Рискуваш да полудееш, може да ти се пръсне сърцето...
Да загубиш една жена и да имаш желание да умреш... 
Остави ме да крещя, да отричам небето...
Да замерям с камъни всички мечти, които са останали...
Ще ги срина една по една...
Ще счупя крилата на съдбата 
и ще те имам близко... 

Във всеки случай те разбирам...
Признавам, че бърках...

Избирах вместо теб...
Кой знае за какво претендирах...

И сега какво остава... 
от всичкото време заедно...

Един много самотен мъж, 
който още те обича...

Да загубиш любовта, когато се свечерява...
Когато върху лицето има бръчка, която я нямаше преди...
Опитваш се да мислиш, правиш се на безразличен...
Докато забележиш, че си ненужен...
И би искал да крещиш, да задушиш небето...
Да си блъскаш главата хиляди пъти в стената... 
Да се задушаваш във възглавницата...
Да казваш  "Цялата вина е във съдбата"...
че ти не си близо...

Да загубиш любовта... проклета вечер...

която събира плодовете от един въображаем живот...
Мислиш, че утре е нов ден...
Но повтаряш "Не го очаквах"...
"Не го очаквах"...

Ще замерям с камъни всички останали мечти... 
Ще ги срина една по една...
Ще счупя крилата на съдбата... 
и ще те имам близо...
Да загубиш любовта...